Решение № 1845 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14995/2011 г.

Решение № 1845 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14995/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йорданка Костова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дурайд Маджид Саид, гражданин на Ирак, срещу решение № 12485 от 5.10.2011 г. по адм. д. № 5062/2011 г. на Върховния административен съд - III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 130 от 29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС - не се представлява в съдебно заседание. Представени са писмени бележки от юрк. Киров за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение в подробно становище по съществото на делото. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение тричленният състав на ВАС - трето отделение е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 130 от 29.03.2011 г. на председателя на ДАБ, с което на Дурайд Маджид Саид е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Приел е по същество, че за жалбоподателя Ирак е сигурна страна на произход. Установил е, че конкретната причина за заминаването на Дурайд Саид от Ирак е тази, че там няма свобода, за да упражнява професията си на фризьор. При това положение съдът е приел, че нежеланието на жалбоподателя да се завърне в страната по произход не се базира на страх от нарушаване на човешките му права и опасност за живота му. Приел е също, че в бежанската история на кандидата няма преживяно от него лично насилие, както и липсват предпоставки за евентуално бъдещо преследване или евентуални проблеми. В мотивите на кандидата няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живот. При постановяване на решението си съдът е взел предвид приложените по делото справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", справка на Външното министерство по отношение на обстановката в Ирак, насоките на ВКБООН от април 2009 г., както и мотивите за прилагане на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола от 1967 г. спрямо иракски граждани. Съдът е посочил, че статут на бежанец се предоставя на конкретно лице - гражданин на определена държава, а не на всички граждани на тази държава, т. е. основанието не е обстановката в страната или гражданството на молителя, а основателното опасение от преследване на конкретното лице по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения. При това положение, както и с оглед устните показания на бежанеца, съдът е достигнал до извода, че спрямо него не е осъществявано преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5. Чужденецът не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и Закона за убежището и бежанците. Относно искането за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел същото за неоснователно, вследствие на което е направил извод за законосъобразност на административното решение и в тази част. Посочил е, че чужденецът не съобщава факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. В касационната жалба се твърди, че съдът необосновано не е взел предвид обстоятелството, че в Ирак касаторът "е станал жертва на насилие и преследване, нанесен му е тежък побой, заплашен е с убийство". Това твърдение е недоказано. Няма доказателства осъщественото спрямо жалбоподателя насилие да се основава на раса, религия или политически убеждения, поради което съдът намира, че става въпрос за криминално деяние. Последното не влиза в предметния обхват на чл. 8 от ЗУБ. Не е установено жалбоподателят да попада в рисковата група лица посочени в т. 2 от справката на ДАБ. Още по-малко основателно е възражението, че упражняваната от Саид професия - дамско фризьорство е повод същият да бъде обвинен в "неислямско поведение". Не са представени на съда достоверни материали, в които да е посочено, че ислямът забранява дамското фризьорство. Правилно тричленният състав на ВАС е съобразил приложената справка за обществено-политическата обстановка в Ирак, от която става ясно, че в момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на Ирак да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие", характеризиращо въоръжен конфликт. При това положение правилно е обжалваното решение е прието, че за жалбоподателя не са налице основания по чл. 8 ЗУБ за признаване на бежански статут. В съответствие с материалния закон е и изводът на тричленния състав, че с оглед ситуацията в Ирак липсва някоя от хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия,