Решение № 282 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2612/2015 г.

Решение № 282 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2612/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК и е образувано по повод на молби с вх. № 5129 и вх. № 5130, двете от 14.05.2016 г., подадени от Г. А. А., С. В. Г. и М. В. А., като с втората е поискано да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка допусната в постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. по отношение на датата на настъпилата трудова злополука, при която е починал наследодателят им В. А. А., като същата се счита 23.03.2011 г., вместо посочената в решението 23.01.2011 г., а с първата се иска посоченото решение да бъде допълнено като насрещната страна в производството [фирма] [населено място] бъде осъдена да заплати на молителките направените в касационното производство съдебни и деловодни разноски. Насрещната страна по двете молби [фирма] [населено място] не е подала отговор на същите и не е изразила становище по допустимостта и основателността им. Постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което срокът за допълването или изменението му по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал да тече от датата на обявяването му-11.05.2016 г. Молбата за допълването му е с вх. № 5129/14.05.2016 г., поради което срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен, поради което искането подлежи на разглеждане по същество. При това, доколкото е поискано допълване, а не изменение на решението в частта му за разноските не е необходимо преди постановяването му да е бил представен списък по чл. 80 от ГПК. Върховният касационен съд, гражданска колегия, IV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. съставът на ВКС, ГК, IV г. о. е отменил решение № 52/09.01.2015 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VII-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 г. в частта му, с която [фирма] [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на Г. А. А. сумата от 69 500.00 лева, а на С. В. Г. и на М. В. А. сумите от по 40 000.00 лева (разликата между присъденото от въззивната инстанция обезщетение от 69 500.00 лева и действително дължимото се такова от 29 500.00 лева) за всяка от тях, представляващи обезщетение за претърпени вследствие на смъртта на В. А. А. съпруг на първата и баща на другите две, настъпила в резултат на трудова злополука и е постановил друго такова, с което е отхвърлил иска по отношение на първата изцяло, а по отношение на останалите две до посочения размер. С това окончателно е разрешен спора по чл. 200 от КТ между [фирма] [населено място] и Г. А. А., С. В. Г. и М. В. А. При изготвянето на решението обаче е допусната техническа грешка като вместо действителната дата на трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на В. А. А., а именно 23.03.2011 г. е посочена друга дата-23.01.2011 г. Поради това е налице допусната при изготвяне на решението техническа грешка относно тази дата, която обаче не се отразява на крайните изводи на съда. Затова същата трябва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК като навсякъде в постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. вместо "23.01.2011 г." се чете "23.03.2011 г.". С постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. съставът на ВКС, ГК, IV г. о. се е произнесъл по подадената от [фирма] [населено място] срещу решение № 52/09.01.2015 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VII-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 г., касационна жалба с вх. № 5551/23.02.2015 г., като частично е уважил същата. При постановяване на решението съдебният състав не се е произнесъл по направеното от Г. А. А., С. В. Г. и М. В. А. искане за осъждане на насрещната страна в производството, а именно [фирма] [населено място], да им заплати по реда на чл. 78 от ГПК направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Последните видно от представените по делото доказателства са в размер на по 1970.00 лева за всяка една от тях. Предвид на това са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. по отношение на това искане. Така направените от трите молителки разноски за адвокатско възнаграждение са във връзка със защитата им срещу подадената от [фирма] [населено място] срещу решение № 52/09.01.2015 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VII-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 г., касационна жалба с вх. № 5551/23.02.2015 г. Поради това тези разноски трябва да им бъдат възстановени от насрещната страна само съразмерно на частта от спорните вземания, за която касационната жалба е счетена за неоснователна. По отношение на Г. А. А. касационната жалба е счетена за основателна и с постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 г. предявеният от нея срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен изцяло. Поради това дружеството не и дължи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и направеното искане за присъждане на такива трябва да бъде оставено без уважение. По отношение на С. В. Г. и М. В. А. е преценено, че предявените от тях срещу [фирма] [населено място] искове са основателни за сумата от по 29 500.00 лева за всяка една от тях, поради което в тази им част касационната жалба е оставена без уважение. С оглед на това С. В. Г. и М. В. А. имат правото на извършените от тях разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете или на по 836.19 лева за всяка една от тях. С оглед на това ще трябва да се осъди [фирма] [населено място] да заплати на С. В. Г. и М. В. А. сумите от по 836.19 лева на всяка една от двете, направени разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение