Решение № 7905 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2008 г.

Решение № 7905 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Калоян Емилов Марков е подал касационна жалба срещу решението от 1.08.2008 г. по адм. дело № 352/2008 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № 202/28.01.2008 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Плевен за налагане на забрана за напускане на страната. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Директорът на Областна дирекция "Полиция" - Плевен не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с писмо № 1779/14.01.2008 г. до директора на Областна дирекция "Полиция" - Плевен на частен съдебен изпълнител, рег. № 756, с район на действие Окръжен съд - Плевен, било направено искане за налагане на ограничителна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност на Калоян Емилов Марков, длъжник по изпълнително дело № 20067560400014/2006 г., образувано в полза на "Веге - Интеркомерс" ООД - Стара Загора за сумата 7000 лева ведно със законната лихва и направените разноски, въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 513/2006 г. на Районен съд - Стара Загора. Съдебният изпълнител сочел, че няма данни за лично имущество на длъжника, което да покрива задължението и че за него не е представено надлежно обезпечение. От цялата дължима сума били изплатени 880 лева. С писмо от 17.01.2008 г. Калоян Марков бил уведомен за започналото административно производство и му била дадена възможност да представи възражение със съответните доказателства, което той не направил. Със Заповед № 202/28.01.2008 г., на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Областна дирекция "Полиция" - Плевен наложил на Калоян Емилов Марков забрана за напускане на страната поради наличието на задължение в големи размери към българско юридическо лице, установено по съдебен ред, което не се покрива от личното имущество на длъжника, и за което не е представено обезпечение. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Изложени били мотиви, че в хипотезата на чл. 76, т. 3 ЗБДС се включвали всички установени чрез съд задължения в големи размери, независимо дали задължението било установено по исков ред или в частно съдебно производство. Задължението не можело да се счита под 5000 лева по причина, че били осъдени три лица, при положение, че осъждането е солидарно и кредиторът можел да търси цялата сума от всяко от лицата. Жалбоподателят не представил доказателства, оборващи събраните по административната преписка, които сочели наличието на необезпечено задължение в големи размери или над 5000 лева, поради което административният съд отхвърлил подадената от него жалба. Решението съответства на материалния закон. Принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност се налага на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, отхвърляйки възражението на жалбоподателя, че изпълнителният лист, въз основа на който се провежда изпълнението срещу него, е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което не може да се счита, че вземането е съдебно установено. На принудително изпълнение подлежат не само влезлите в сила решения и определения на съдилищата, а и други, посочени в закона документи, въз основа на които съдът издава изпълнителен лист. Освен това, както е посочил и административният съд, не са представени доказателства, че размерът на задължението е намалял под 5000 лева. Представената служебна бележка от 02.07.2008 г., според която от заплатата на Диляна Петрова, солидарен длъжник за същото задължение, считано от юни 2006 г., всеки месец се удържа сумата 50 лева и се превежда по изпълнително дело № 20067560400014/2006 г. на частен съдебен изпълнител, рег. № 756, доказва, че присъдената сума е намалена с 950 лева. Това означава, че към момента на издаване на заповедта задължението остава в размер над 5000 лева и предпоставките на чл. 76, т. 3 ЗБДС за прилагането на мярката не са отпаднали. В случай, че в бъдеще последва отмяна на изпълнителното основание или при представянето на обезпечение на задължението, за длъжника остава възможността да иска отмяна на наложената принудителна мярка. При отсъствието на поддържаното отменително основание постановеното от окръжния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд