Решение № 7883 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2009 г.

Решение № 7883 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директор Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, Георги Търновалийски и на "Пътинженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Светослава Хаджиева срещу решението от 2.12.2008 г. по адм. д. № 852/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, съответно в частта, в която е уважена жалбата на дружеството, а за втория, в частта, в която жалбата му е отхвърлена. В жалбата на първия касатор - директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП се поддържа неправилност на решението в частта, в която ПОС е отменил обжалвания ДРА, отнасяща се до допълнително начислен корпоративен данък за 2003 г. в размер на 51 063,42 лв. и начислени лихви в размер на 8601,92 лв. За тази част от решението касаторът счита, че при ревизията на дружеството законосъобразно е преобразуван в увеличение финансовият резултат за 2003 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО, в резултат на което и законосъобразно са доначислени корпоративен данък и лихви, произтичащи от отчетени от ДЗЛ разходи по фактури, издадени от данъчните субекти - ЕТ "Опал-66-Лорета Пашлова" и ЕТ "Левента-97". Приема за неправилни изводите на съда, че реалността на доставките се доказвала чрез извършени данъчни ревизии и издадени на доставчиците ДРА, при които данъчните органи са признали реалност на доставките, както и това, че чрез двете експертизи се установява, че обемът на извършените работи бил съпоставим и че дружеството не би могло да изпълни посочените превози самостоятелно. Моли в тази част решението да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на "Пътинженеринг" ЕООД се отнася до решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му, отнасяща се до отказано право на приспадане на ДК в размер на 50 010,20 лв. и начислените лихви в размер на 9 301,72 лв. За тази част от решението касаторът е изложил съображения за неправилност на извода на съда за липса на редовност на счетоводствата на проверяваните лица (доставчиците), защото счита, че чрез закл. на вещото лице Марияна Пенчева е доказано начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) данъкът е начислен по продажби в месеците, в които са издадени фактурите. Моли да се отмени решението на ПОС в тази част. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата на директор Дирекция "ОУИ" Пловдив за основателна, а жалбата на дружеството - "Пътинженеринг" ЕООД за неоснователна. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, като жалбата на директор Дирекция "ОУИ" Пловдив е НЕОСНОВАТЕЛНА, а на "Пътинженеринг" ЕООД е ОСНОВАТЕЛНА. За да отмени обжалвания РА в частта по ЗКПО (отм.), ПОС се е позовал на двете назначени и приети експертизи - СТЕ и ССЕ, чрез които е установено, че при данъчните ревизии на цитираните преки доставчици на дружеството-жалбоподател, завършили съответно с ДРА № 349/09.07.2004 г. и ДРА № 166/07.04.2005 г. ревизиращият екип е признал като дължим начисления ДДС върху продажбите, вкл. и по процесните фактури, а сделките по тези фактури са приети за действителни, както и се позовал на заключението на в. л. Пенчева, че е налице съпоставимост в натурално и стойностно изражение между приходите и разходите от съответните обекти, на които ЕТ "Опал-66-Лорета Пешлова" и ЕТ "Левента-97-Анелия Чорбаджиева" са работили като подизпълнители на жалбоподателя и на последно място на това, че според закл. на СТЕ дружеството-жалбоподател не би могло самостоятелно да изпълни услугите, по които се явява изпълнител. От тези данни ПОС е извел извод, че те в своята съвкупност опровергават извода на ревизиращия екип за липса на реално извършени доставки, като основно съдът е приел, че при ревизиите на доставчиците - ЕТ "Опал-66" и ЕТ "Леувента-97" данъчните органи са признали реалността на доставките, за които са били издадени процесните фактури, макар и по повод задължения по ЗДДС (отм.). В тази връзка съдът е посочил, че независимо от вида на данъчното задължение, по повод на което е установен този факт (за реалността), щом той е удостоверен с официален документ, с който е завършила данъчната ревизия, той следва да се приеме за безспорен и е недопустимо в друга данъчна ревизия, каквато е настоящата, да се прави обратен извод по отношение на същия факт. Съдът е приел, че косвено, чрез двете експертни заключения и приложените ДРА реалността на доставките е доказана, което пък оборва извода на ревизиращия екип за по-голямо количество извършени от подизпълнителите работи, в сравнение с общото количество работи, отчетени от ревизирания субект. За този извод съдът се е позовал на т. 4 от СТЕ, че обемът на извършените работи е съпоставим. Въз основа на тези аргументи, ПОС е извел и правния си извод, че изводите на ревизиращия екип не съответстват на установените фактически обстоятелства и прилагането на материално правните норми на чл. 23 , във вр. с чл. 15, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.) съставлява нарушение на материалния закон, което обуславя и отмяна на данъчния акт в тази част. До тази част от решението на съда се отнася първата касационна жалба - на директор дирекция "ОУИ" Пловдив. Решението на съда в тази част е законосъобразно и обосновано и съставът на ВАС - първо А отделение споделя съображенията на съда в тази част. Правилно, въз основа на установените факти по делото, в т. ч. двете приети заключения на ССЕ и СТЕ и издадените на доставчиците ДРА, съдът е извел законосъобразен правен извод, че констатациите на данъчните органи в обжалвания в тази част ДРА и потвърдилото го в тази част решение на директора на РДД Пловдив са опровергани от жалбоподателя. Доказателствата сочат, че не са били налице материално правните основания за преобразуване- чрез увеличение на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за 2003 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.). По делото безспорно е установен фактът - чрез двата цитирани ДРА, съставени на преките доставчици, че реално са осъществени доставки, и ревизиращият екип е признал като дължим начисления ДДС върху продажбите, вкл. и по процесните фактури, като сделките по тези фактури са приети за действителни. Следователно отчетените от дружеството разходи по процесните фактури произтичат от реално осъществени доставки и не се касае до сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, съгл. чл. 14, ал. 1 ЗКПО, за да се приложи нормата на чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.), в какъвто смисъл е и правилният извод на ПОС. Решението в тази част следва да се остави в сила. В частта по ЗДДС (отм.), в която Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Пътинженеринг" ЕООД и която част от решението е предмет на касационната му жалба. Същата се отнася до отказано право на приспадане на ДК в размер на 50 010,20 лв. и начислени лихви в размер на 9301,72 лв. на дружеството - жалбоподател с обжалваните данъчни актове. За тази част от решението ПОС е приел, че мотивът на данъчните органи за отказване право на приспадане на ДК по същите ф-ри, издадени от същите двама доставчици - ЕТ "Опал-66-Лорета Пашлова", ЕТ "Левента-97-Анелия Чорбаджиева" и третият - "Филипопол-70" ЕООД е същият, послужил като основание за отказ и по ЗКПО (отм.) - липса на реални доставки. И независимо, че съдът и по отношение на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС (отм.) е приел, че е опроверган мотивът на данъчните за липса на реални доставки, то на друго основание-поради нередовно водено счетоводство, независимо от констатацията за правилно начислен ДДС по фактурите, е отхвърлил жалбата в частта по ЗДДС (отм.). По отношение на преките доставчици-ЕТ "Опал-66-Лорета Пешлова", чиято данъчна ревизия е завършила с издаването на обсъжданите вече (в частта по ЗКПО) ДРА № 349/09.07.2004 г., ЕТ "Левента-97-Анелия Чорбаджиева", завършила с издаването на ДРА № 166/07.04.2005 г. и "Филипопол-70" ЕООД - с издаването на ДРА № 314/02.03.2005 г., ПОС е приел, че фактите по делото опровергават извода на данъчните органи за липса на реалност на доставките, като съдът е изложил същите съображения в тази насока, както тези в частта по ЗКПО, от което пък приел, че е оборена констатацията в обжалвания ДРА за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), но в крайна сметка съдът, позовавайки се на чл. 81 ДПК (отм.), че тези доставчици не са водили редовно счетоводство- не са представили пълни счетоводни документи е посочил, че не цени заключението, на вещото лице Пенчева (не го кредитира), която е констатирала надлежно начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). В резултат на това е приел, че правото на приспадане на ДК е законосъобразно отказан по отношение първия пряк доставчик - ЕТ "Опал 66", защото не е завършен фактическият състав на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Със същите мотиви е приел за законосъобразен отказа на данъчните да признаят правото на приспадане на ДК и по отношение на втория доставчик, макар че е посочил, че ревизията му е завършила с издаването на ДРА № 166/07.04.2005 г., по отношение на който ревизиращият екип е признал като дължим начисления ДДС върху продажбите, вкл. и по процесните фактури, а сделките по тези фактури са приети за действителни. По отношение на третия пряк доставчик - "Филипопол - 70" ЕООД, ПОС е приел, че констатациите на в. л. Пенчева в т. Б2 и Б4 от заключението и не могат да опровергаят изводите, че не е доказано наличието на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) - надлежно начисляване на данъка, тъй като тези констатации се отнасят до признаване на други сделки, по които ревизираният субект се явява доставчик, както и до редовността на неговите собствени счетоводни записвания, а тези обстоятелства са недостатъчни за изпълнение предпоставките на чл. 64, ал. 1 ЗДДС. Или в заключение ПОС, за да отхвърли жалбата на дружеството в тази част - по ЗДДС (отм.) е приел, че независимо, че е налице реалност на доставките по процесните фактури, то поради непредставяне на пълни счетоводни документи, установяващи редовност на водене на счетоводството на доставчиците, не е кредитира закл. на вещото лице в частта му за начисляване на данъка. Постановеното в тази част решение е незаконосъобразно. При положение, че съдът въз основа на доказателствата по делото - трите броя цитирани ДРА, съставени на тримата преки доставчици, обхващащи процесния данъчен период и процесните фактури, обективно е установено, че ревизиращият орган е признал като дължим начисления ДДС върху продажбите, вкл. и процесните, а сделките в тези фактури са приети за действителни и е приел, че е налице реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС по процесните фактури, по които са определени както данъчни задължения по ЗДДС (отм.), така и по ЗКПО (отм.), и в частта по ЗКПО съдът е отменил процесния ДРА, то при установеното от приетите заключения на вещите лица по СТЕ и ССЕ, че е налице и надлежно начисляване на данъка, ПОС не е имал основание да отхвърли жалбата на дружеството в тази част с мотива, че не е водено редовно счетоводството. Начисляването на данъка в случая е обективен факт, установен при данъчни ревизии и проверка счетоводствата на преките доставчици, поради което съдът незаконосъобразно е приел, че на основание чл. 81 ДПК не цени заключението на вещото лице за надлежно начисляване на данъка, приемайки, че заключението би било достоверно, само при редовност на счетоводните записвания. Данъкът върху продажбите, вкл. и по процесните фактури безспорно е начислен, а сделките по тези ф-ри са приети и от ПОС за действителни- чрез издадените на преките доставчици ДРА № 349, 166 и 314. Направеният от съда обратен извод, че констатацията на в. лице за надлежно начисляване на данъка не може да се цени, се явява необоснован и вътрешно противоречащ си фактически извод, послужил и за извеждане на незаконосъобразен правен извод. След като е доказано начисляване на данъка от доставчиците по реално осъществени доставки, то безспорно са били налице основанията за приспадане на ДК по ф-рите, издадени доставчиците - ЕТ "Опал-66", ЕТ "Левента-97" и "Филипопол-70" ЕООД. Изпълнени са предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.) за право на приспадане на ДК за процесния данъчен период. Ето защо решението на съда в тази част следва да се отмени и се постанови решение по същество от касационната инстанция, с което се отменят обжалваните данъчни актове. С оглед изхода на делото само на касатора-"Пътинженеринг" ЕООД се дължи присъждане на съдебни разноски в доказания размер - изцяло за касационната инстанция в размер от 4032 лв. по приложен договор за правна защита и съдействие с адв. Светослава Хаджиева и приложена ф-ра за изплащане изцяло на адвокатския хонорар, 75 лв. ДТ за двете съдебни инстанции и 1700 лв. съдебни и деловодни разноски за първата съдебна инстанция или общо съдебни разноски в размер на 5807 лв. На касатора ДОУИ - гр. Пловдив разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,