Решение № 14360 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2019 г.

Решение № 14360 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Ненов от [населено място], против решение № 237 от 23.05.2019 г. по адм. дело № 294/2019 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 403/18.03.2019 година на кмета на община Враца. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Кметът на община Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Производството пред Административен съд-Враца е образувано по жалба на Й. Ненов от [населено място] против заповед № 403/18.03.2019 г. на кмета на Община Враца, с която е наредено принудително изземване на недвижим имот - частна общинска собственост. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че правилно административният орган е приел въз основа на доказателствата по делото, че към момента на издаването на оспорената заповед жилището предмет на заповедта и използвано от жалбоподателя се държи без правно основание, липсват договорни правоотношения с Общината, поради което обосновано е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като общинският имот се държи без правно основание. При установените по делото предпоставки, основаващи приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС съдът е счел, че издадената заповед се явява законосъобразна. Решението е неправилно. От данните по делото е видно, че със Заповед № 350/18.03.2016 г. жалбоподателят е бил настанен в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес], състоящо се от стая и кухня със срок до 15.03.2018 г., както и че е бил сключен договор за наем на същото общинско жилище на дата 18.03.2016 г. със срок две години до 15.03.2018 г. С оспорената в настоящото производство Заповед № 403/18.03.2019 г. на Кмета на Община Враца е наредено на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС принудително изземване от Й. Ненов на недвижи имот ЧОС, находящ се в [населено място], [адрес]. В мотивите на заповедта е посочено, че имотът се държи без правно основание. Посочва се, че със Заповед № 512/22.03.2018 г. на Кмета на Община Враца са прекратени наемните правоотношения с Й. Ненов, установени с договор за наем от 18.03.2016 г. Също така се посочва, че с уведомление изх. № 9400-0-7642/30.05.2018 г. лицето е информирано за наличие на непогасени задължения и че срещу него е започнало производство за издаване на заповед по чл. 65 ЗОбС за принудително изземване на общинско жилище. Съдът намира за основателни възраженията на касатора, че е нарушен принципът на съразмерност, тъй като видно от представените по делото решение на ТЕЛК е с 80% намалена работоспособност, получава пенсия в размер на 138 лева, лечението, което провежда е скъпо, спрямо доходите които получава, не може да си намери подходяща работа, не притежава недвижимо имущество, няма близки и роднини, при които да се подслони, както и че декларира в съдебно заседание изплащането на всички дължими суми. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Този принцип представлява материалноправна норма и е задължителен за всеки административен орган при вземането на решение за издаване на административен акт с определено съдържание. Настоящата инстанция намира, че не е преценено, че издаденият акт засяга правата на жалбоподателя на обитаване на жилище, които доминират над обществения интерес от изземване на същото, предвид здравословното състояние на Ненов, а именно ТЕЛК-80% трайно намалена работоспособност. Не е изяснено от административния орган защо не е прието предложението на жалбоподателя за сключване на споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми, предвид представеното експертно решение и обстоятелството, че жалбоподателя получава 138 лева пенсия и няма други доходи или жилище. От гореизложеното следва извода, че изземването на жилището би му причинило вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Ето защо, нарушението на принцип (основно начало) на административния процес има за последица материална незаконосъобразност на издадения при това нарушение административен акт. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Враца следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесната заповед № 403/18.03.2019 година на кмета на община Враца. Водим от горното Върховният административен съд, четвърто отделение,