Решение № 6870 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2021 г.

Решение № 6870 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 544 от 03.12.2020 г., постановено по адм. д. № 439/20 г. Административен съд – Монтана, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Вършец холидей" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Вършец, ул. "В. Левски" № 40, представляван от Т. С. чрез пълномощника му адв. Д. Й., против акт за установяване на публично държавно вземане № 12/312/00901/3/01/04/01 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като е осъдил жалбоподателя да заплати на фонда разноски по делото. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от "Вършец холидей" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Вършец, ул. "В. Левски" № 40, представляван от Т. С. чрез пълномощника му адв. Д. Й. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Монтана и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София чрез своя процесуален представител адв. Н. Б. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на "Вършец холидей" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Вършец, ул. "В. Левски" № 40, представляван от Т. С. чрез пълномощника му адв. Д. Й., против акт за установяване на публично държавно вземане № 12/312/00901/3/01/04/01 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с който акт на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 062, 88 лв. във връзка с неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и в съответствие с точка 30, предложение второ от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка свързана с издаването на оспорения акт за публично държавно вземане – сключването на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ във връзка с осъществяване на проект № 12/312/00901 от 31.08.2009 г. – "Построяване на четири къщи за настаняване на туристи и рецепция с барбекю", по силата на който на дружеството е изплатена субсидия в размер на 391 062, 88 лв., фактическите и правните основания на акта. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. На стр. 6 – 7 от решението, л. 365 – 366 от първоинстанционното дело, са изложени мотиви защо съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Прието е, че правилно актът е издаден по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗУСЕСИФ. В продължение е посочено, че актът е издаден в предвидената писмена форма, притежава фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. След това – на стр. 8 и сл. от решението, административният съд е изложил своите мотиви защо приема, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са констатациите на административния орган относно нарушаване на договорни задължения от страна на дружеството, изразяващи се в неизпълнение на заложени в бизнес-плана показатели за три последователни години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като изпълнението за тях средно възлиза на 15, 32 лв. 2. На отделен ред е възпроизведена правната регламентация и значението на бизнес-плана съгласно нормите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните. На база на това тълкуване е извършен анализ на конкретните факти по делото, от което е обоснован извод, че изискванията приети при сключването на договора не са изпълнени от дружеството, което не е спазило одобрения проект съгласно определението в § 1, т. 19 от ДР на Наредбата. 3. На отделен ред съдът е разгледал възражението на жалбоподателя, че срокът за мониторинг е изтекъл, като е определил същото за неоснователно, доколкото неизпълнението на договорните задължения е установено в рамките на петгодишния период. Съдът е определил като неоснователно и възражението за изтекла давност по чл. 3 от Регламент № 2988/95 4. На стр. 10 от решението административният съд е обсъдил обстойно възражението на задълженото лице, че съгласно сключения договор бенефициерът не е задължен да покрие параметрите, заложени в одобрения бизнес-план относно заложените приходи, като е квалифицирал същото като неоснователно. Като такова е възприето и възражението, свързано с Правилата за определяне на подлежащата на възстановяване сума /стр. 11 от решението/. Отбелязано е, че при определянето им не е нарушен принципа на предвидимост, тъй като жалбоподателят е имал яснота какво показатели следва да достигне още към момента на подписването на договора за предоставяне на финансова помощ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Монтана е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора "Вършец холидей" ЕООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направените оплаквания от касационния жалбоподател се в следните основни направления: 1. Административният съд е изложил много лаконични мотиви по възражението на жалбоподателя, че оспореният административен акт не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като не съдържа дата на издаването му. 2. Допуснато нарушение на материалния закон обосновано с това, че неправилно административният съд е приел, че определената за възстановяване сума, съставлява публично държавно вземане, е в съответствие с нормативните актове, като неправилно са възприети аргументите на административния орган в тази насока. 3. Необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице неизпълнение на заложени в бизнес-плана икономически показатели, даващи основание за ангажиране на отговорността на дружеството. 4. Необоснованост на изводите, че срокът за мониторинг не е изтекъл. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По така направените настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания относно това, че административният съд е изложил лаконични мотиви относно оплакването на жалбоподателя, че оспореният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, не могат да бъдат споделени. Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане носи датата, съдържаща се в неговия уникален изходящ номер /печатът горе в ляво на първата страница, л. 12 от първоинстанционното дело/ по регистъра на административния орган. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" ""изходящите от фонда документи се съставят в 3 екземпляра - един за адресата, един за дирекция "Административно-стопанско обслужване" и един за съответната организационна структура, която е изготвила документа. Вторият екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на съответната организационна структура, като се посочва и датата.". В този смисъл следва да бъде прието, че оспореният АУПДВ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК и съдържа означение на датата, на която е бил издаден. Поради това, макар и лаконични, изводите на административния съд, че оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за форма, са правилни. Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, обосновани с това, че при определяне на размера на дължимата за възстановяване сума неправилно са били приложени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7, се установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие на селски райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са уредени задълженията на ползвателя на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С оспорените Правила е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. В тази насока не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14154/19 г. на ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби, срещу Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. По аналогичен спор вече има и формирана съдебна практика в същия смисъл - решение № 2219 от 18.02.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 10421/2020 г. В този смисъл не могат да бъдат възприети оплакванията на касатора, че въпросните Правила са нищожни и не пораждат правно действие. По аналогични аргументи изложеното важи и по отношение на твърдението за нищожност на разпоредбите на Наредба № 29/2008 г. на министъра на земеделието и храните. Неоснователни в тази връзка са и оплакванията, изложени в т. 4 на касационната жалба. В този смисъл оплакванията на касатора за не правилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд са неоснователни. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че бизнес-планът има пожелатен, а не задължителен характер и че приемайки други, решаващият съд е приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., кандидатите представят бизнес план по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години. Според ал. (2), бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. При изготвянето и представянето на проекта лицето кандидат е запознато с условията, реда и правилата за ползване на финансовата помощ и изпълнение на одобрените проекти по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия". Кандидатите сами изготвят бизнес плана и определят стойностите в него. Правилно в тази насока е акцентирано в първоинстанционното решение, че така изготвеният бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията съставлява основание за сключване на договора за субсидиране. Неизпълнението на договорно задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на Разплащателната агенция по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Размерът на подлежащите на възстановяване средства зависи от вида, степента и продължителността на неизпълнение /вж. чл. 46, ал. 2 от Наредбата/. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Определеният с АУПДВ размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ е в съответствие с т. 30 от Правилата. Непостигането на заложените показатели в бизнес-плана води до непостигане на целите по мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г., поради които е отпусната финансовата помощ. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Монтана е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" – София разноски разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 7 728, 74 лв, съгласно представения на л. 24 от настоящето дело списък с разноски и приложените към него доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,