Решение № 14221 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2009 г.

Решение № 14221 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Атанасов Николов, от гр. София, против решение № 32 от 19.03.2009 г., постановено по адм. д. № 704/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Столична дирекция на МВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № з 15337/31.10.2008 г. на директора на Столична дирекция на МВР, с която на Димитър Атанасов Николов е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на страната със срок - до 13.11.2012 г. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, който след като установил, че касатора е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка. Съдът е направил изводите, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като директорът на Столична дирекция на МВР в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установило, че касаторът е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. В хипотезата на чл. 76 от ЗБЛД административният орган упражнява своята власт при условията на оперативна самостоятелност - при предоставена му от законодателя самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни (прогласени от закона) резултата. За законосъобразността на издадения от него акт от гледна точка на материалния закон в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат. Въпросът защо административният орган е направил точно този избор, а не е избрал друг от възможните правни резултати е въпрос на целесъобразност, поради което и с оглед на естеството на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, не подлежи на обсъждане в съдебното производство. Констатациите на съда, че в заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й също са правилни. В хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС фактическото основание за издаване на заповедта са данните за осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран, което изрично е посочено в обстоятелствената част оспорения акт. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е мотивирана по смисъла на чл. 78 от ЗБЛД, е законосъобразен, а доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Обстоятелството, че касаторът е напускал страната преди налагане на ограничителната мярка и не е извършвал нарушение на закона като пътувал извън граница е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,