Решение № 6563 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 782/2010 г.

Решение № 6563 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 782/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 101 от 03.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1793/09 г. Административен съд София град, първо адм. отд., четиринадесети състав, е отменил по жалба на "Глобъл транс лоджистикс"-ООД решение № 576 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Аерогара-София, с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG0052032Н0018870 от 02.04.2008 г. и е осъдил Митница-Аерогара-София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 619 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница-Аерогара-София, чрез процесуалния му представител Станимир Христов Алексиев. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло решение № 576 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Аерогара-София, с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG0052032Н0018870 от 02.04.2008 г. Ответното по касационната жалба дружество "Глобъл транс лоджистикс"-ООД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд-София град е отменил по жалба на "Глобъл транс лоджистикс"-ООД решение № 576 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Аерогара-София, с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG0052032Н0018870 от 02.04.2008 г. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен митнически орган, но в нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 1 от АПК, тъй като липсват мотиви, при наличие на съществено нарушение на административно-производствените правила и след неправилно прилагане на относимите материално-правни разпоредби на ЗМ, ППЗМ и Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. След като е дал много подробно тълкуване на разпоредбите, регламентиращи института на определяне на митническата стойност на внасяните стоки, административният съд е съпоставил установената фактическа обстановка с тях и е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. На база на представените от жалбоподателя /сега ответник по касация/писмени доказателства административният съд е приел, че те обосновават извода му, че за митническа стойност на същите е следвало да бъде приета договорена им стойност, а именно платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, а като е приел, че същата подлежи на определяне чрез извънредните способи, началникът на митницата е приложил неправилно материалния закон. Съдът е посочил, че при определяне на новата митническата стойност административният орган се е позовал на становище изх. № 75/03.04.2008 г. на Отдел "Тарифна политика" при митницата, в което се приема, че митническата стойност по ЕАД е занижена и това възпрепятства прилагането на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г., поради което следва да бъдат приложени заместващи методи. Съдът е отбелязал, че нито в становището, нито в оспорения административен акт не са изложени мотиви в подкрепа на решението да не бъде определена митническата стойност на внесените стоки по метода на договорената стойност, както и мотиви въз основа на какви факти и обстоятелства е прието, че има основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане и дефинирана в чл. 35 от ЗМ. Изложени са мотиви, че при наличието на обосновани съмнения възниква задължението на митническите органи да пристъпят към определяне на митническата стойност в отклонение на принципа, заложен в чл. 35, ал. 1 от ЗМ, респективно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г., използвайки описаните в чл. 36 и 37 от ЗМ, съответно чл. 30 и 31 от Регламента способи. Посочено е и това, че при наличието на такива съмнения митническите органи разполагат с възможността да поискат допълнителна информация, съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от ППЗМ, а извадката от информационната система ТРИМИС, на която се е позовал митническия орган, касае осъществен през 2007 г. внос на сходни стоки, докато процесният е осъществен през 2008 г. и не може да обоснове съмнението на митническите органи, както и че е спазено изискването за съпоставка по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗМ. Административният съд е изложил и мотиви, че митническата администрация не е изпълнила задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК да представи доказателства, че е уведомил вносителя за мотивите, на които се основават съмненията му и му е дал възможност да отговори. В тази връзка е прието, че последното е нарушило възможността на дружеството да организира защитата си, а липсата на мотиви от друга страна лишава обективното осъществяване на съдебен контрол, което наред с останалите нарушения обуславя отмяната на обжалвания акт. Решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен изводът, че доводите за неправилност на решението фактически се излагат под форма на преразказване на фактическа обстановка по издаване на обжалвания митнически акт. От изложеното може да се приеме, че касаторът твърди допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон изразяващи се в това, че административният съд неправилно е приел, административният орган не е спазил процедурата по уведомяване на вносителя, в резултат на което е приложил неправилно и материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до това правилно ли е била определена в обжалвания административен акт митническата стойност на внесената стока от ответното по касация дружество. В мотивите на решението си административният съд е дал тълкуване на правния институт на определяне на митническата облагаема стойност и не то се оспорва от касатора, а изводът съда, че при издаване на решението е допуснато нарушение на закона. С оглед на данните по делото административният съд правилно е приел, че представените по делото доказателства - вносна декларация, износна митническа декларация, договори, РКО за извършени плащания и прочие, дават възможност митническата облагаема стойност да бъде определена по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, т. е. договорната стойност, която е реално платена или подлежи на плащане. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Липсата на такива действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Макар и да е спорно доколко е допуснато нарушение от митническата администрация на разпоредбата на чл. 102 от ППЗМ, то не е от съществено значение за крайния извод на спора, доколкото в съдебната практика се приема, че подобно нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият административен акт незаконосъобразен, още повече, че заинтересованото лице има възможността да изрази позицията си и да ангажира доказателствата при обжалване на акта, какъвто е и настоящия случай. Наведените в касационната жалба аргументи относно внесен депозит от задълженото лице до размер на определената с акта сума са несъстоятелни и не водят до извода, че с внасяне на депозита вносителят се е съгласил безвъзвратно с определените му допълнително митни задължения. Както е обяснено в писмената защита на ответника по касация, внасянето на депозит до размера на определените допълнително задължение е единствената възможност за вдигане на внесената стока, поради което фактът на внасянето му не може да бъде приравняван на признание на задължението. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,