Решение № 9911 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2013 г.

Решение № 9911 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от главния инспектор Ана Караиванова, срещу решение № 4851 от 8.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12377/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Сочи, че в противоречие с доказателствата по делото и с относимите законови разпоредби, съдът е навел извод за липса на извършено от съдия Майа Иванова Попова, дисциплинарно нарушение. По подробно развити в жалбата доводи, моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответниците - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ана Топалова и Майа Иванова Попова - съдия в Районен съд (РС) - гр. Пазарджик, оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на ИВСС срещу решение по т. 20 от протокол № 38 от заседанието на ВСС, проведено на 27.09.2012 г., с което е отхвърлено предложението на главния инспектор на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ на съдия Майа Иванова Попова от РС - Пазарджик. За да постанови този правен резултат решаващият състав е приел, че решението е постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Счел е, че при издаването на акта са изпълнени изискванията на чл. 312 - чл. 320 ЗСВ, регламентиращи процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата. Според тричленния състав в дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Между страните няма спор и се установява от данните по делото, че въз основа на заповед № ПП-01-21 от 07.03.2012 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена комплексна проверка на РС - Пазарджик. Според констатациите от проверката, обобщени в акт изх. № ПП-01-21/08.05.2012 г. съдия Майа Иванова Попова за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. е забавила изготвянето на решенията/мотивите към постановените присъди от 1 до 7 месеца по 73 броя дела: по 44 НОХД (50,57% от общо свършените 87 НОХД), 25 НАХД (29,76% от общо свършените 84 НАХД) и 4 НЧХД (50% от общо свършените 8 НЧХД). Индивидуалната й натовареност е под средната за съда и тази на останалите съдии в РС - Пазарджик, като е през 2011 г. е била на работа само 85 дни. В периода август - декември 2010 г. е настанена на лечение и е изписана на 12.01.2011 г., установена е временна неработоспособност за около три месеца през 2010 г., а през 2011 г. - 16 дни. При тези данни тричленният състав е приел, че констатираните закъснения (просрочия) на съдия Попова при написване на мотивите и връщане на възложените й дела в наказателното отделение на РС - Пазарджик, не съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ. Приел е за неоснователно поддържаното в жалбата оплакване, че обсъждайки обстоятелствата, смекчаващи отговорността на дисциплинарно привлеченото лице, наказващият орган не е коментирал отежняващите отговорността му обстоятелства, а именно - големият брой на нерешените в срок дела и повторното констатиране на този вид нарушения. Съдът е изтъкнал, че при анализа на 73-те броя дела за 2010 г., посочени във внесеното на основание чл. 312, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 54, ал. 2 ЗСВ предложение на главния инспектор на ИВСС, ВСС е мотивирал законосъобразен извод, че закъсненията или просрочията при написване на мотивите и връщане на делата в наказателното отделение на РС - Пазарджик, се дължат на обективни причини, които не могат да бъдат вменени във вина на съдия Попова, поради което и бездействията й не съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, вр с ал. 4, т. 1 ЗСВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция така, както е описана в атакувания съдебен акт. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на ВСС, като изложените в решението му мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съответни на закона и на доказателствата са изводите на тричленния състав за липса на извършено дисциплинарно нарушение под формата на неизпълнение на вменени служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Съдът е издирил и установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел към приложимата правна норма. Според събраните по делото доказателства, съдебните актове по посочените в предложението на главния инспектор за образуване на дисциплинарно производство 73 бр. дела са постановени през месеците януари 2010 г. - 13 бр., февруари 2010 г. - 6 бр., март 2010 г. - 4 бр., април 2010 г. - 14 бр., септември 2010 г. - 8 броя. Останалите 16 дела с просрочие са с поставени съдебни актове през март 2011 г. Съдът е отчел официалната информация за продължителността на ползвания от Майа Попова отпуск поради временна нетрудоспособност в рамките на периода на проверката и правилно е посочил, че това се е отразило на възможността й да изпълни задълженията си в срок. Съобразена е личната натовареност на магистрата, като е съпоставена с тази на останалите съдии, разглеждащи наказателни дела, в рамките на общата средна натовареност на РС - Пазарджик. Вярно е отчетена и проявената активност от страна на Попова, която независимо че в голяма част от проверявания период е била в отпуск и се е намирала в обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, е приключвала и връщала в канцеларията на съда делата с написани мотиви в много от посочените в предложението на ИВСС случаи. Възражението относно причините за влошеното здравословно състояние на Попова и приноса й за допълнително усложнилите го според касатора фактори, не може да бъде споделено. Релевантен за спора относно дисциплинарната отговорност на магистрата е фактът на заболяването, без на етиологията му да се придава каквото и да е правно значение. Тричленният състав, с оглед доказаната по законоуставения ред временна неработоспособност, през което време за дисциплинарно отговорното лице е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовите функции и задължения, обосновано е приел, че действията на магистрата не покриват от субективна страна състава на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Констатираната липса на нарушение обосновава крайния извод за законосъобразност на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание на Майа Попова. Ето защо, като е приел, че оспорения пред него акт на ВСС е законосъобразен, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Касаторът не е ангажирал доказателства, опровергаващи установените факти и сочещи на други правни изводи, различни от възприетите от първоинстанционния съд такива. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ВСС, явяващ се ответник по касационната жалба, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в полза на същия се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ВСС сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия