Решение № 15481 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2012 г.

Решение № 15481 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В и К" ООД, гр. Русе, против решение № 11 от 02.04.2012 г. адм. дело № 74 по описа за 2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването на задължителните предписания, дадени с протокол за извършена проверка № ИД-1373/23.11.2011 г. от Главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, както и против последващо решение № 4127/24.11.2011 г. на същия орган за поправка на очевидна фактическа грешка в протокола, потвърдени с решение № 0104-1039/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 126, т. 4, 10 и 13 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 62, ал. 2 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Русе не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе са принудителните административни мерки, приложени от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ), гр. Русе, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена проверка № ИД-1373 от 23.11.2011 г., поправен с решение № 4127 от 24.11.2011 г. на същия орган, състоящи се в дадени задължителни предписания на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе, да изплати в пълни размери трудовите възнаграждения за месеците декември 2010 г. - септември 2011 г. на 10 поименно посочени работници и служители. Приложените мерки са обжалвани по административен ред пред Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който ги е потвърдил с решение № 0104-1039 от 17.01.2012 г. Решението на Административен съд - Русе, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (редакция - ДВ, бр. 108 от 2008 г.), която урежда правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, като дават задължителни предписания на работодателите. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказано, че работодателят "В и К" ООД, гр. Русе, е нарушил задължението по чл. 128, т. 2 от КТ да заплати в пълен размер договорените с работниците и служителите трудови възнаграждения за положен труд през месеците декември 2010 г. - септември 2011 г. Като неоснователен се преценява касационният довод за неправилно прилагане на процесуалната норма на чл. 62, ал. 2 от АПК. Следва да бъде подкрепен изводът на първоинстанционния административен съд, че при издаването на задължителните предписания не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи волеизявлението на компетентния административен орган. Преди изтичане на срока за обжалване издадените административни актове могат да бъдат поправени, допълнени или тълкувани по реда на чл. 62, ал. 1 - 3 от АПК. В разглеждания случай с протокол за извършена проверка № ИД-1373/23.11.2011 г. контролният орган на ДИТ - Русе е установил фактите във връзка с извършените удръжки от трудовите възнаграждения на упоменатите лица и е квалифицирал действията на работодателя като нарушения на трудовото законодателство по чл. 270, ал. 2 от КТ, подлежащи на отстраняване чрез издаване на предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В разпоредителната част на протокола, обективираща дадените предписания, е допуснатата грешка, състояща се в повторно описване на конкретните нарушения вместо дадено разпореждане за отстраняването им. По същество предписанията са дадени с решение № 4127/24.11.2011 г. на контролния орган на ДИТ - Русе, с което на работодателя е предписано да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения на вече посочените лица за съответните периоди. Протоколът и решението са издадени от компетентния орган по чл. 404, ал. 1 от КТ и подлежат на обжалване по реда на АПК. Посоченото правно основание за издаване на решение № 4127/24.11.2011 г. не е променило фактическите констатации и изразената воля на административния орган, не се е отразило върху материалноправната законосъобразност на приложената принудителна административна мярка и не е нарушило правото на адресата на защита по административен и съдебен ред. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 126, точки 4, 10 и 13 от Кодекса на труда. Спорният въпрос не е свързан с изпълнението на задълженията на работниците и служителите при изпълнение на уговорената работа, а с изпълнението на задължението на работодателя за начисляване и плащане на уговореното трудово възнаграждение по трудовия договор с работника или служителя. Установено е, че работодателят е извършил удръжки от договорените трудови възнаграждения без да е налице някое от основанията по чл. 272, ал. 1, т. 1 - 6 от КТ. Начислените средства за работна заплата са били намалени с коригиращ коефициент - различен за всеки месец, с позоваване на Приложение № 7 към колективния трудов договор (КТД), чл. 2, т. 9, чл. 22, т. 4 и 5 и чл. 40 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 1, чл. 3, ал. 2, чл. 10, чл. 14 и чл. 15 от Вътрешните правила за организация на работната заплата. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са задължителен реквизит на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Работодателят не може едностранно да променя условията на индивидуалния трудов договор. По силата на чл. 50, ал. 2 от КТ клаузите на колективния трудов договор не могат да бъдат по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. След като законът не е предвидил възможност за работодателя едностранно да извършва намаление на уговореното трудово възнаграждение без съгласие на работника или служителя, извършените удръжки не намират правно основание и са незаконосъобразни. Представените декларации от работниците и служителите не материализират споразумение за едностранно намаляване на трудовото им възнаграждение на база изработена продукция със съответно приложен коефициент. Прегледът на клаузите на колективния трудов договор и правилата за заплащане на труда също не насочват към извод за наличие на основание за извършване на удръжки от трудовите възнаграждения на наетите на работа лица без тяхно съгласие на база количествени критерии. Неоснователен е касационният довод, направен в проведеното съдебно заседание, за постановяване на съдебното решение в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК. В административното производство по реда на чл. 404 от КТ участват контролният орган на Инспекцията по труда и лицето, по отношение на което е приложена принудителна административна мярка. В съдебното производство по оспорване на принудителна административна мярка се конституират като страни оспорващият и административният орган. Касаторът в качеството му на работодател, на когото са дадени задължителни предписания, не може да се позовава на евентуалните процесуални права на трети лица с противоположни на неговите интереси, за които изходът от съдебния спор е благоприятен. Оспорените актове за прилагане на принудителни административни мерки са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,