Решение № 3280 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- Сливен против решение 2023 от 07.11.2024 г. по адм. дело 328/2024 г. на Административен съд- Сливен, с което е отменена заповед 18-6789/15.06.2023г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу заповедта на началника на СГКК-Сливен да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците М. В. М. и Н. М. М. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Ответниците Н. Д. М. и Ю. Д. М. не оспорват касационната жалба. Молят да им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповед 18-6789/15.06.2023 г. на началника на СГКК Сливен, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Сливен като незаконосъобразна, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. С цитираната заповед на основание чл. 54, ал. 4 вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР на гр. Сливен, одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006 г., състоящо се в разделяне на ПИ с идентификатор 67338.441.215 по одобрената КК на ПИ с идентификатор 67338.441.522 и ПИ с идентификатор 67338.441.523 по регулационната линия между УПИ І-472 и УПИ ІІ-472, кв. 36 по влезлия в сила дворищно - регулационен план, одобрен със заповед РД-15-437/06.05.1994 г., която се нанася като имотна граница. Със заповедта ПИ с идентификатор 67338.441.215 с площ от 4450 кв.м. и сградите в него с идентификатори: 67338.441.215.1, 67338.441.215.2 и 67338.441.215.3 са заличени и са нанесени нови обекти: ПИ с идентификатор 67338.441.522 с площ 2136 кв. м., собственост на Н. Д. М., Ю. Д. М., М. Т. М., М. Г. М., Н. М. М., М. М. М. и Д. Г. М. и ПИ с идентификатор 67338.441.523 с площ от 2314 кв. м., собственост на М. Г. М., Н. М. М., М. М. М. и Д. М. М., заедно с трите сгради в имота със съответни идентификатори. От представените по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно- технически експертизи се установява, че първият кадастрален план за м. Селището, гр. Сливен е изработен чрез фотограметрично заснемане и е одобрен със заповед РД -15-437/06.05.1994 г. като имотът на наследодателя на ответниците в настоящото производство е заснет с пл. 472. Въз основа на този кадастрален план със същата заповед е одобрен регулационен план на м. Селището, като за имот пл. 472 са отредени УПИ I -472 и УПИ II-472, кв. 36. Съгласно КККР на гр. Сливен, одобрена със заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК имот пл. 472 е заснет като ПИ с идентификатор 67338.441.215 с площ от 4450 кв.м. като негови собственици са записани ответницата Н. М. М. и наследници на Д. Г. М.. Имотът се ползва в цялост, като регулационната границата между УПИ I -472 и УПИ II-472, кв. 36 не е материализирана с ограда, синор или други означения. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че оспорената заповед следва да бъде отменена. Заповедта на началника на СГКК- Сливен е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Цитираните текстове предвиждат възможност за изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от представените по делото доказателства, включително от представените заключения на допусната съдебно- техническа експертиза не са установява несъответствие в границите, очертанията и площта на ПИ с идентификатор 67338.441.215, спрямо фактическото му положение. Анализът на събраните доказателства налага заключението, че имотът е нанесен в кадастралната карта, при съобразяване с предходния кадастрален план съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и в съответствие със съществуващите на място граници, очертания и площ. Липсват основания за разделяне на имота на два самостоятелни имота по регулационната граница между УПИ I -472 и УПИ II-472, кв. 36, тъй като ЗКИР не предвижда като основание за изменение на кадастралната карта нанасянето на регулационната граница по действащ ПУП като имотна, още повече че на място тази граница не е материализирана. Този извод следва от спецификата на кадастралната карта, която има само констативно действие и отразява съществуващото фактическо състояние. В този смисъл са разпоредбите на чл.24, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 43, ал. 1, чл. 44а ЗКИР. Следователно не е налице грешка или непълнота по смисъла, посочен по- горе и липсва основание за изменение на кадастралната карта в тази хипотеза, поради което заповедта на началника на СГКК Сливен, с която исканото изменение е одобрено е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, независимо от мотивите и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Агенцията по геодезия, картография и кадастър, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт (чл. 143, ал. 1 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на ответниците М. В. М. и Н. М. М., представлявани от адв. Мавродиев, сумата 1500.00 лв., разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, определен съобразно характера на производството и обстоятелството, че правните интереси на двамата ответници не са противоречиви. По тези съображения възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява основателно. Разноски на ответниците Н. Д. М. и Ю. Д. М. не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане, тъй като материалноправната им легитимация е съвместна с тази на касационния жалбоподател. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,