Решение № 3018 от 22.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници , подадена чрез пълномощника юрк. Г. Нончева, срещу Решение 842/11.05.2022 г., постановено по адм. дело 2868/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на КЦМ АД е отменено Решение за възстановяване на акциз BG003000-ИВ-24-2-3-РВ21/РТД-3000-1775/32-210598 от 21.07.2020 г., издадено от Директора на ТД Тракийска (към момента ТД Пловдив), потвърдено с Решение Р-500/02.10.2020 г. с рег. 32-287906 на Директора на Агенция Митници , в частта му по т. 2, като преписката е върната на органа и в частта за разноските. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение касаторът твърди, че производството на сярна киселина не съставлява металургичен процес по смисъла на чл. 4, т. 33а от ЗАДС, а е отделен съпътстващ процес, свързан с опазване на околната среда, противно на констатациите на съда. Счита, че добиваната сярна киселина не попада сред дейностите по производство на основни метали, изброени в обяснителните бележки на раздел 24 Производство на основни метали съгласно КИД 2008, а следва да се третира като химически процес. В подкрепа на тези свои доводи се позовава на заключението по съдебно-техническата експертиза. Моли за отмяна на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът КЦМ АД оспорва чрез пълномощника Л. Гинева, в писмен отговор, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение за възстановяване на акциз BG003000-ИВ-24-2-3-РВ21/РТД-3000-1775/32-210598 от 21.07.2020 г., потвърдено с Решение Р-500/02.10.2020 г. с рег. 32-287906 на Директора на Агенция Митници , в частта му по т. 2, с което на КЦМ АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 52 136,67 лв. за консумирана електрическа енергия 26 068,335 MWh за производство на сярна киселина. В частта по т. 2 от Решението, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 1 856,84 лв. за консумирана електрическа енергия 928,418 MWh за производство на омекотена вода, жалбата на дружеството е оставена без разглеждане, тъй като същата е оттеглена в хода на процеса. За да издаде процесния акт, административният орган е установил, че КЦМ АД е подало до Директора на ТД Тракийска искане за възстановяване на акциз на 16.04.2020 г. на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Във връзка с извършена проверка по постъпилото искане са представени 2 становища от служител в Агенция Митници и от Директора на Дирекция Акцизна дейност и методология (л. 57 и л. 59), в които е изразено мнение, че процесът по производство на сярна киселина е химически по своята същност. Изискана е и информация от НСИ, като в отговор е посочено, че основната дейност на КЦМ АД попада сред икономическите дейности, класифицирани с код 24.43 Производство на олово, цинк, калий по КИД 2008. Посочено е още, че производството на сярна киселина не е металургичен процес и попада в клас 20.13 Производство на други основни неорганични химични продукти . При съобразяване на тези становища, административният орган е отказал възстановяване на акциз за използваната електроенергия по отношение на производството на сярна киселина за посочените по-горе размери. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните. В заключението е описан механизмът на производство на олово и цинк, като обобщеният извод на вещото лице се свежда до това, че производството на сярна киселина в КЦМ АД е необходим и неизбежен етап в структурата на общия металургичен процес по производство на олово и цинк. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което го е отменил и върнал преписката на компетентния орган за произнасяне по искането на дружеството за възстановяване на акциза при съобразяване на мотивите на съдебното решение. Прието е, че производството на сярна киселина в случая следва да се разглежда като металургичен процес по смисъла на чл. 4, т. 33а от ЗАДС, като попада в код 27.43 производство на олово, цинк и калай от Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГЙ 27 Производство на неблагородни метали и изработени от готови блокове метални продукти от Регламент 3037/90, като тази класификация кореспондира с код 24.43 по КИД 2008, под който е обявена дейността на КЦМ АД. До този краен извод съдът е достигнал при съобразяване със заключението на вещото лице, поради което е прието, че са изпълнени законовите предпоставки, регламентирани в чл. 24ж, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 4, т. 33а от ЗАДС, и на дружеството следва да се възстанови акцизът по отношение използваната електроенергия за производство на сярна киселина. На основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК преписката е върната на Директора на ТД Пловдив за произнасяне по искането. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Спорният и пред настоящата съдебна инстанция въпрос се свежда до това дали производството на сярна киселина с оглед цялостния производствен процес, извършван от дружеството, трябва да се разглежда като металургичен процес, съответно законосъобразен ли е отказът за възстановяване на акциз. Съгласно разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС платеният акциз за електрическа енергия, използвана за металургични процеси, подлежи на възстановяване на лицата потребители. Според чл. 4, т. 33а от ЗАДС металургични процеси са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1, подраздел ГЙ 27 Производство на неблагородни метали от Регламент (ЕИО) 3037/90. В тази връзка правилно съдът е съобразил заключението по съдебно-техническата експертиза, според което осъществяваните от КЦМ АД производствените процеси по производство на олово и цинк представляват металургична дейност по производство на неблагородни метали, като добитите количества сярна киселина са резултат от необходим и неизбежен етап в структурата на общия металургичен производствен процес, т.е. производството на сярна киселина е част от производството на олово и цинк и не е самостоятелно обособено, като добитите количества не са целеви стоков продукт (в т. см. Решение 8777 от 21.07.2021 г. по адм. д. 1360/2021 на Върховния административен съд). Противно на изложените от касатора мотиви заключението недвусмислено констатира, че се касае за металургичен, а не за химичен процес, като не е налице противоречие и в мотивите на съда. С оглед изложеното, възраженията на касатора спрямо предмета на спора са, че дружеството извършва търговска дейност с добитите количества, са ирелевантни, тъй като производството на основните продукти цинк и олово, не може да се осъществи без отделяне и на сярна киселина. Следователно, последващата реализация на продукта не е основание за отказ за възстановяване на акциз, при положение че безспорно установено в случая се касае за металургичен процес по смисъла на чл. 4, т. 33а от ЗАДС, във връзка с който следва възстановяване на платения акциз за електрическа енергия на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което е отменен процесният акт и преписката е върната на компетентния орган, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение