Решение № 13082 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14340/2012 г.

Решение № 13082 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14340/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кръстьо Пенков Чипев от гр. Рудозем срещу решение № 178 от 12.10.2012 г., постановено по административно дело № 221/2012 г. от Административен съд Смолян, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му, с която се иска прогласяване на нищожността на Заповед № 252/17.05.2012 г. на Кмета на община Рудозем. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно приложение на закона и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Рудозем, чрез процесуален представител и в представено писмено становище, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, правилно приема, че жалбата на Чипев срещу заповед № 252/17.05.2012 г. на Кмета на община Рудозем, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и по повод образуваното срещу него със заповед № 251 от същата дата дисциплинарно производство е отстранен временно от работа е недопустима в частта й, с която същата е оспорена като незаконосъобразно, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК във вр. с чл. 124 ЗДСл. С оглед на това обосновано и законосъобразно съдът с обжалвания акт прекратява производството в тази му част. По отношение на искането за обявяване на нищожност на заповедта, предявено с жалбата на Чипев, правилно в обжалваното пред настоящата инстанция решение АС Смолян приема, че наведените доводи са неоснователни, като същите са относими относно незаконосъобразност на заповедта, но не водят до извод за нищожност на същата. Правилно съдът приема, а и по делото не се спори, че оспорената пред него заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на законовите предпоставки за постановяването и - образувано дисциплинарно производство срещу касатора. Фактът, че дисциплинарното производство във връзка, с което е постановено отстраняването на Чипев не е приключило в законоустановения срок не води до извод за нищожност на процесната заповед, а е въпрос на законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която обаче не е предмет на производството пред първоинстанционния съд. Действително целта на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл има за цел временно отстраняване на държавен служител - докато трае образуваното срещу него дисциплинарно производство. Последното следва да бъде наложено в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, като неприключването му в срок не обуславя извод за нищожност на заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като последиците са за самия акт, с който приключва дисциплинарното производство. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая актът не страда от толкова съществени пороци, които да обусловят нищожността му. Правилно в тази насока съдът е приел, че превратното упражняване на власт също е порок, който по правило води до незаконосъобразност на административния акт, но в конкретния случай този порок не е води до извод за нищожност на акта. Обстоятелството, че дисциплинарното производство е приключило една година след образуването му - т. е. извън сроковете по чл. 94 ЗДСл не обосновава извод за нищожност на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, тъй като е относимо към законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че за да е налице нищожност на административния акт следва допуснатите нарушения при постановяването му да са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, каквито в конкретния случай не са налице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото на касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените деловодни разноски в размер на 450 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение