Решение № 5152 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 1455/17.02.2025 г., постановено по адм.д. 770/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с което е отменен ревизионен акт Р-16001623002901-091-001/02.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, а именно в частта на определените на И. Е. П. задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 5682, 41 лв. и лихви в размер на 3402, 86 лв. и в частта, в която е изменен ревизионния акт за 2018 г. от 9035, 41 лв. на 2010, 78 лв. главница и от 4497, 12 лв. на 1000, 61 лв. лихви. Образувано е и по касационна жалба от И. Е. П. срещу решение 1455/17.02.2025 г., постановено по адм.д. 770/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. Е. П. срещу ревизионен акт Р-16001623002901-091-001/02.01.2024 ч., а именно по отношение на установените задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 2010, 78 лв. и лихви в размер на 1000, 61 лв. и за 2019 г. в размер на 4042, 09 лв. и лихви в размер на 1597, 49 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика е основателна. Жалбата на И. Е. П. е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001623002901-020-001/15.03.2023 г., е възложено извършването на ревизия на И. Е. П. за определяне на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от 3ОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на И. Е. П., и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001623002901-092-001/01.11.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001623002901-091-001/02.01.2024 г., с който на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 5682, 41 лв. главница и 3402, 86 лв. лихви, за 2018 г. главница в размер на 9035, 41 лв. и лихви 4497, 12 лв., за 2019 г. главница в размер на 4042, 09 лв. и лихви 1597, 49 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 123/21.03.2024 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство от лицето са представени обяснения, че към 01.01.2016 г. е разполагал с около 300 000 лв., като през 2010 г. и 2011 г. 200 000 лв. са дарени от родителите му, дарения от баба му в размер на 115 000 лв. и от дядо му в размер на 80 000 лв. Представени са 8 договора за дарение. Посочил е, че произходът на дарените средства е от ипотечен кредит от баща му в размер на 140 000 евро, от продажба на недвижими имоти. Посочва, че през ревизираните периоди е получил парични заеми от А. С. Т. в размер на 9000 лв. на 12.01.2016 г., от К. М. Г. в размер на 7900 лв. на 10.03.2017 г., от К. М. К. 5000 лв. на 15.08.2018 г., от Л. С. П. в размер на 18 000 лв. При проверката е признат получения заем от А. Т. в размер на 9000 лв. С ревизионния акт са признати като действително получени парични заеми от К. К. през 2018 г. в размер на 5000 лв. и от Л. П. през 2019 г. в размер на 9000 лв. Относно сумата от 9000 лв. е съобразено, че е предоставена извън ревизирания период. Не са били представени доказателства относно твърдения за предоставен заем от К. Г. от лицето, посочено като заемодател. Органите по приходите не са признали като действително получени средствата в размер на 200 000 лв., за които се твърди, че са дарение от родителите на ревизираното лице. Твърдението е, че сума от 140 000 евро е била получена от ипотечен кредит, предоставен на бащата на ревизираното лице на 25 септември 2008 г. Установено е, че на 26 септември 2008 г. сумата в размер на 136 424, 84 евро в Юнион банк АД е преведена по банкова сметка на ЕТ И. П. 64 и със същата е погасен ипотечен кредит от 11 март 2008 г. в размер на 130 000 евро, т.е. с ипотечен кредит от ПИБ АД от 25 септември 2008 г. в размер на 140 000 евро е погасен ипотечен кредит в Юнион банк ЕАД от 11 март 2008 г. в размер на 130 000 евро. Направен е извода, че родителите на ревизираното лице не са разполагали с парични средства, които да дарят на сина си. С ревизионния акт не са признати като действително получени паричните средства в размер на 115 000 лв., за които се твърди, че са получени като дарение от Г. П. баба на ревизираното лице. Органите по приходите не са признали като действително получена и сумата от 80 000 лв., за която е въведено твърдението, че е получена като дарение от дядото на ревизираното лице. Установени са предпоставките за приложимост на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК лицето е уведомено, че при извършване на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда а чл. 122 от ДОПК. За 2017 г. на И. П. е определено несъответствие на доходите и направените разходи в размер на 56 824, 15 лв., за 2018 г. 90 354, 11 лв., за 2019 г. 40 420, 95 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите не са признали сумата от 80 000 лв. като получено дарение през 2008 г. по договор за дарение от И. М. Д.. Приел е, че правилно органите по приходите не са признали като действително получени средства от дарения от Г. П. в размер на 115 000 лв. По отношение на твърдените като получени от дарения от родителите на лицето парични средства в размер на 200 000 лв., първоинстанционният съд е съобразил изслушаната по делото експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че родителите на И. П. са разполагали със сумата в размер на 127 070, 40 лв., за които може да се приеме, че са дарили на сина си, а не както са посочили в обясненията си, че са дарили на сина си 200 000 лв. При съобразяване на това свое разбиране първоинстанционният съд е направил преизчисление на паричните потоци, като е приел сумата от 127 070, 40 лв. като начално салдо на парични средства към 01.01.2017 г. По този начин за 2017 г. не е установил превишение на разходите спрямо получените доходи. Определил е налични парични средства към 01.01.2018 г. в размер на 70 246, 25 лв., съответно недостиг на парични средства към 31.12.2018 г. в размер на 20 107, 86 лв. Определил е недостиг на парични средства към 31.12.2019 г. в размер на 40 420, 95 лв. Определил е дължимия данък за 2018 г. в размер на 2010, 78 лв. и за 2019 г. в размер на 4042, 09 лв. Приел е, че ревизионният акт следва да се отмени като незаконосъобразен в частта относно определените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г., за 2018 г. за разликата от 2010, 78 лв. до 9035, 41лв. Решението е частично неправилно. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са съотнесени към едно обстоятелство, което според жалбоподателя обуславя неправилните изводи на първоинстанционния съд, а именно по отношение на обстоятелството на получени дарения от лицето от неговите баба и дядо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство не се доказва от изслушаните свидетелски показания. Съобразно чл. 56, ал. 1 от ДОПК, по искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство, като съобразно ал. 3 осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения. Следователно във всички останали случаи, писмените обяснения, респективно свидетелски показания с арг. на чл. 158, ал. 1 от ДОПК, могат да бъдат зачетени с оглед установяване на факти от значение за съответното производство. По отношение на твърдението на лицето за обстоятелството на предоставен му дарение в размер на 80 000 лв. от неговия дядо е представен само договор за дарение, като не са представени доказателства, че към датата на дарението дарителят е разполагал със сумата в размер на 80 000 лв. Твърдението е, че произходът на средствата е от продажбата на недвижим имот. Правилно първоинстанционният съд е съобразил представените по делото писмени доказателства, доколкото от представения по делото нотариален акт за покупка продажба от 15 април 2004 г. се установява, че продавачи на имота са освен И. М. Д. дядо на касационния жалбоподател, и още две лица, като имотът е продаден за сумата от 6116 лв. Това разколебава убедително твърдението на жалбоподателя за доказване на обстоятелството, че е получил дарение от своя дядо в размер на 80 000 лв. В тази връзка правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно съобразяване на обстоятелството на недоказано твърдение от страна на жалбоподателя за предоставено му дарение в размер на 115 000 лв. от неговата баба Г. П.. Съобразно дадените от нея свидетелски показания тя е направила дарение в полза на нейния внук размер на 70 000 лв. през 2010 г. и в размер на 45 000 лв. през 2015 г. Твърдението е, че първото дарение е направила след продажбата през 2006 г. на апартамент в гр. Асеновград. При изводите си правилно първоинстанционният съд е съобразил представените по делото писмени доказателства, а имено справка от Агенцията по вписванията, в която е посочено условието, че купувачите по договора ще заплатят сумата от 34 000 лв. по банков път едва след разрешен кредит на Банка ДСК АД. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказване на обстоятелството на направено дарение в размер на 70 000 лв. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е съобразил и противоречията в дадените свидетелски показания. В съдебното заседание свидетелката е заявила, че първото дарение е направила от продаден през 2006 г. апартамент в гр. Асеновград, като с нейния съпруг са дарили парите на И. П. на две вноски първата от 34 000 лв. по банков път, втората от 36 000 лв. чрез подписване на разписка. Не са представени доказателства за плащане по банков път, а в представения договор за дарение от 02 март 2010 г. е посочено, че в момента на подписване на договора дарителят Г. П. П. е предоставила на надарения сумата от 70 000 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно недоказване на обстоятелството и по отношение на извършеното дарение в размер на 45 000 лв. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е съобразил събраните по делото писмени доказателства, а именно удостоверение от Националния осигурителен институт за получените суми от Г. П. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2017 г. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на доказано дарение от родителите на И. П. в размер на 200 000 лв. При формирането на тези свои изводи първоинстанционният съд е съобразил представените писмени доказателства и изслушаната по делото съдебна експертиза, като е приел, че родителите на И. П. са разполагали със сумата в размер на 127 000 лв., за която може да се приеме, че са дарили на сина си си. Това разбиране на първоинстанционния съд е неправилно. Твърдението на касационния жалбоподател е за получено дарение от неговите родители в размер на 200 000 лв. Това е била и волята на страните съгласно представените договори за дарения. Съгласно чл. 225 от Закона за задълженията и договорите, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителят отстъпва нещо безвъзмездно на надарения, който го приема и в резултат на това се увеличава имуществото на надарения и се намалява имуществото на дарителя. Въведеното от касационния жалбоподател твърдение е за наличието на обстоятелство за постигнато съгласие между страните за дарение на парична сума в размер на 200 000 лв. Това се твърди, че е била евентуалната воля на страните. Да се приеме разбирането на първоинстанционния съд всъщност означава да се промени евентуално постигнатата воля на страните по отношение на дарението. Всъщност с решението си първоинстанционният съд приема, че волята на родителите на И. П. е била да му предоставят дарение на парична сума в размер на 127 000 лв. Обстоятелство за наличие на подобно постигнато съгласие не се установява от представените по делото писмени доказателства, не се установява дори от събраните свидетелски показания. Преценката на първоинстанционния съд е следвало да бъде с оглед представените по делото писмени доказателства и разпита на свидетелите относно доказването на обстоятелството на извършено дарение от родителите на И. П. в размер на 200 000 лв. това се твърди да е била действителната воля на страните по договорите за дарение. Преценката на първоинстанционния съд е следвало да бъде съотнесена именно към обстоятелството дали е доказано извършването на дарение на парична сума в размер на 200 000 лв., а не на парична сума в размер на 127 000 лв. Това обстоятелство, а именно извършването на това дарение не е доказано от събраните по делото доказателства. Правилно органите по приходите не са признали като действително получени средствата в размер на 200 000 лв., за които се твърди, че са дарение от родителите на ревизираното лице. Твърдението е, че сума от 140 000 евро е била получена от ипотечен кредит, предоставен на бащата на ревизираното лице на 25 септември 2008 г. От събраните доказателства е установено е, че на 26 септември 2008 г. сумата в размер на 136 424, 84 евро в Юнион банк АД е преведена по банкова сметка на ЕТ И. П. 64 и със същата е погасен ипотечен кредит от 11 март 2008 г. в размер на 130 000 евро, т.е. с ипотечен кредит от ПИБ АД от 25 септември 2008 г. в размер на 140 000 евро е погасен ипотечен кредит в Юнион банк ЕАД от 11 март 2008 г. в размер на 130 000 евро. Следователно родителите на ревизираното лице не са разполагали с парични средства, които да дарят на сина си. При съобразяване на така направените изводи решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отменен ревизионния акт следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което жалбата на И. Е. П. следва да бъде отхвърлена. В останалата му част, решението следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски е направено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, същото е основателно, на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер на 5822 лв. и внесена държавна такса за касационното производство в размер на 156, 85 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение