Решение № 243 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2018 г.

Решение № 243 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "К. – Л. Андреев", ЕИК: 114585159, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [жилищен адрес] подадена чрез пълномощник – адвокат В. Иванов, против Решение № 392/11.06.2018 г., постановено по административно дело № 379/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-12-154/13.04.2018 г. на Кмета на Община Плевен за изземване на имот – публична общинска собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно законосъобразността на заповедта, като се твърди, че имотът, чието изземване е наредено не бил индивидуализиран, било допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК и на чл. 274, ал. 1 АПК. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват. От страна на процесуален представител на Кмета на Община Плевен са постъпили писмени бележки, съдържащи становище по съществото на спора, което е в подкрепа на съдебното решение, поради което се иска да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е заповед, издадена от Кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, е наредено изземване на имот – публична общинска собственост с административен адрес [улица], [населено място] – Градска градина, върху който е обособена лятна градина към търговски обект – "Снек – бар VINTAGE", ползвана от ЕТ "К. – Л. Андреев", поставена без разрешение за поставяне или друго правно основание. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при спазване на приложимия материален закон. Възприетите правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са мотивирани, обосновани и законосъобразни. С оглед установените факти, а именно, че жалбоподателят не разполага с валидно разрешение за поставяне на лятна градина върху имота, както и не се сочи и установява друго правно основание за ползването му, то е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1, пр. 1 ЗОС, при която кметът на съответната община разполага с правомощието да изземе имот – общинска собственост, който се владее без правно основание. Неоснователни са доводите, свързани с недостатъчна индивидуализация на имота, предмета на изземване от жалбоподателя. От мотивите на заповедта и съставения констативен протокол става ясно, че се касае за обект означен като "лятна градина", обособена да обслужва стопанисвания от търговеца "Снек – бар VINTAGE" и находящ се поземлен имот – публична общинска собственост, представляващ градска градина, с идентификатор 56722.659.850, УПИ I, кв. 381 а по плана на [населено място]. Описанието на обекта е достатъчно ясно и конкретно, поради което неговата индивидуализация може да бъде осъществена. Твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК, съгласно която административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите лица за започване на производството, не се явява съществено, тъй като не се отразява на крайния резултат, с който е приключило същото. Всички възражения и доказателства, които оспорващият е могъл да представи в хода на административното производство, са направени и ангажирани от него в съдебното производство, респективно са обсъдени от съда, поради което правото му на защита не е било засегнато. Сочената в касационната жалба норма на чл. 274 АПК касае производството по изпълнение на влязъл в сила административен акт, поради което на този етап от възникналия спор, е неотносима. Допусната очевидна фактическа грешка в заповедта относно датата, на която ще се извърши принудителното изземване, не се отразява на нейната законосъобразност. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,