Решение № 5755 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 971/2019 г.

Решение № 5755 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 971/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Йорданов, чрез адв. А. Петков, срещу решение № 6848 от 20.11.2018 г. по адм. дело № 6221 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3282 з-1578/18.05.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР относно наложено му дисциплинарно наказание и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба – директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Р. Георгиева. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 3282 з-1578/18.05.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 266, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на М. Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора и тази по повод развилото се дисциплинарно производство и приложените правни разпоредби. Направен е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според него при постановяването на заповедта не е нарушена и целта на ЗМВР. По делото се установява, че М. Йорданов е младши експерт, командир на отделение в 04 група на ГКПП - Аерогара София от Гранично полицейско управление – София към Регионална дирекция "Гранична полиция"-Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. За да образува дисциплинарно производство и да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че той е "на 20.03.2018 г., около 15. 27 ч, по време на дежурство, като отговорник на служителите за охрана на обществения ред и контрол по спазването на пропускателния режим в зоната на ГКПП-салон "Пристигане" на Терминал 2 на Аерогара София, не е предотвратил преминаването през стъклени врати на АРМ № 41 и АРМ № 43 на част от пристигналите с полет FВ 432 от Париж, РФранция пътници без да им бъде извършена задължителна гранична проверка, въпреки, че става свидетел". Основният спорен момент по делото е бил относно материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав намира, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон. Правното основание за налагане на дисциплинарното наказание, прието от дисциплинарнонаказващия орган, е чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, който предвижда дисциплинарна отговорност да се носи за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В дисциплинарното производство са установили факти и съображения за нарушение на служебната дисциплина поради неспазване на разпореждане на ръководител и на служебни задължения. За обсъжданите дисциплинарни нарушения следва да се ангажира дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, а не по т. 4 от ЗМВР. Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите във ВАС, при упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, а записването им в Етичния кодекс не променя този им характер. С цитираното по-горе тълкувателно постановление са направени разграниченията на отделни хипотези, в които служителят следва да носи дисциплинарна отговорност за нарушаване на етични норми на поведение. Действие или бездействие на служителя при, по повод и във връзка със служебни задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна характеристика не попада в тези хипотези на нарушени етични правила на поведение по Етичния кодекс. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции, при направени възражения за прекомерност на последното в проведените две инстанционни съдебни производства, или общо в размер на 880. 00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение