Решение № 13790 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2014 г.

Решение № 13790 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София /ГДИН/ и Бисер Николов Манолов, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол, срещу решение № 249/10.12.2013 г. по адм. дело № 366/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. В касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" се оспорва решението в осъдителните му части и се излагат доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е направил необосновани изводи. Претендираните неимуществени вреди от Бисер Манолов не били доказани, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Бисер Николов Манолов е недоволен от присъдения размер на обезщетението, който счита за несправедливо определен и претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване изцяло на претенциите по всичките искове.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба депозирана от ГДИН и за неоснователност на касационната жалба на Бисер Манолов.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Административният съд Кюстендил е сезиран с пет обективно и комулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Бисер Николов Манолов, изтърпяващ наказание "доживотен затвор, без право на замяна" в Затвора - гр. Бобов дол, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието ведно с претенция за лихви за забава върху главницата, както следва:

1. иск за присъждане на обезщетение от 3 000 лв. за неимуществени вреди - негативни емоционални състояния като чувство на безсилие, безпомощност, незащитеност, физическа болка, унижено човешко достойнство и страх от системно нарушение на минималните му права, гарантирани от закон - причинени от охлузване на ляво ахилесово сухожилие от неправилно изполване на помощни средства /белезници на ръцете и краката и осигурителен колан на кръста/ на 28.08.2010 г. при конвоирането му от килията до мястото на свиждане, извършено от служители в Затвора в гр. Бобов дол. Вредите са претендирани за периода 28.08.2010 г. - 4.09.2010 г.

1. за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за неимуществени вреди /посочени по-горе/, причинени от охлузване на двете ахилесови сухожилия, от неправилно използване на помощни средства /белезници и колан/ на 12.09.2010 г., при конвоирането му от килията до мястото на свиждане, извършено от служители на Затвора гр. Бобов дол, които вреди се претендират за периода 12.09.2010 г. - 19.09.2010 г.;

1. за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за неимуществени вреди /посочени по-горе/, причинени от зачервявания на местата на белезниците и по-късно появила се синина на костта на левия крак с размер около 2/3 см. на около четири пръста нагоре от ставата на глезена, резултат от неправилно използване на помощни средства на 24.03.2012 г., при конвоирането му от килията до мястото на свиждане, извършено от служители на Затвора гр. Бобов дол, които вреди се претендират за периода 24.03.2012 г. - 31.03.2012 г.;

1. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /посочени по-горе/ в размер на 60 000 лв. - по 3 000 лв. за неоснователно използване на белезници и по 1000 лв. за неоснователно ползване на прекалено стегнат осигурителен колан по време на 15 бр. свиждания през периода 23.10.2010 г. - 12.06.2010 г. от служители на затвора. Датите на свижданията са 23.10.2010 г., 14.11.2010 г., 27.11.2010 г, 12.12.2010 г., 25.12.2010 г., 9.01.2011 г., 22.01.2011 г., 13.02.2011 г., 26.02.2011 г., 13.03.2011 г., 26.03.2011 г., 10.04.2011 г., 23.04.2011 г., 8.05.2011 г. и 28.05.2011 г.;

1. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди /посочени по-горе/ от неоснователно използване на помощни средства /белезници и колан/ за водене на ицеща навсякъде в Затвора от затворнически служители през периода 12.08.2010 г. - 1.09.2012 г.

Претендирани са и законни лихви върху сумите по исковете, считано за първите три иска от датата на настъпване на травматичните увреждания, за четвъртия иск от датата на всяко едно свиждане и за петия - от началната дата на периода, до окончателното изплащане.

С обжалваното решение Административният съд - Кюстендил, е приел частично основателни първите четири иска и е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Бисер Николов Манолов обезщетение както следва: 300 лв. /общо/ обезщетение за неимуществени вреди причинени от неправилно ползване от служители на затвора на помощни средства /белезници и колан/, в дните на свиждане на 28.09.2010 г., 12.09.2010 г. и 24.03.2012 г., при конвоиране на Манолов от килията до мястото на свиждане, през периодите 28.08.2010 г. - 4.09.2010 г., 12.09.2010 г. - 19.09.2010 г. и 24.03.2012 г. - 31.03.2012 г., /по 100 лева на всеки период/, ведно с лихви за забава, съответно от 28.09.2010 г., от 12.09.2010 г. и от 24.03.2012 г., до окончателното плащане на сумите, като за разликата до претендираните по 3 000 лв., отхвърлил и трите иска. Съдът присъдил и обезщетение от 3 000 лв. за неимуществени вреди от неоснователно ползване от служители на Затвора гр. Бобов дол, през периода 23.10.2010 г. - 12.06.2011 г., на помощни средства /белезници на ръцете и краката и колан на кръста/ по време на 15 бр. свиждания, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 60 000 лв. Исковата претенция за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно използване на помощни средства /белезници на ръцете и краката и колан на кръста/ при конвоиране на ищеца /преместване от едно на друго място/ в Затвора през периода 11.08.2011 г. - 1.09.2012 г. отхвърлил като неоснователна, а за периода 12.08.2010 г. - 10.08.2011 г. прекратил производството като недопустимо, тъй като установил, че за този период е налице сила на пресъдено нещо /влязло в сила решение № 68/7.03.2012 г., по адм. д. № 256/2011 г. на Кюстендилски администратвен съд/.

За да постанови този резултат, съдът приел, че за използването на помощни средства по време на свижданията, по дати и периоди, цитирани по-горе, не са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС и неправомерните действия на служителите от затворническата администрация са причинили на ищеца болки и страдания. Съдът приел, че прилагането на помощни средства, по време на свижданията, с негови близки и приятели, е несъвместимо със забраните по чл. 3 от ЕКЗПОС и чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено, по следните съображения:

Обосновани и законосъобразни са изводите на съда относно легитимацията на страните и характера на действията на служителите на затворническата администрация, които правилно са преценени като действия на административен орган, допуснати при изпълнение на служебните му задължения.

Касационната инстанция не споделя изложените от административния съд мотиви за основателността на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправилно използване на помощни средства по време на свиждане.

Съгласно чл. 112 и сл. на ЗИНЗС при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Законът дава право на служителите да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 115, ал. 1 от закона - конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. Определящото за действията на затворническата администрация за всеки конкретен случай е както присъдата, която изтърпява ищеца по делото - доживотна присъда без право на замяна при определен специален режим на изтърпяването й, така и неговото поведение и характерови особености. Определящо за тази преценка би била и конкретната обстановка в затвора. Наложените наказания и определеният режим на изтърпяването им определят високата обществена опасност на ищеца и засилени мерки за неговата охрана. В този смисъл е възможно тези мерки да породят у него болки и страдания, чувства на унижение и срам, но ако са продиктувани от конкретната обстановка в затвора и необходимостта да се осигурят редът и сигурността при провеждането на свижданията, те биха били оправдани и следва да бъдат понесени от затворника. Ето защо, за основателността на исковите претенции на Манолов е от значение да се установи причината, поради която са използвани помощни средства спрямо ищеца за процесните периоди. Изключването на виновно поведение на самия ищец предполага доказване на обективна необходимост, продиктувана от конкретната обстановка в затвора или виновно поведение на служителите от затворническата администрация, а доказателства в този смисъл не са събрани поради процесуална пасивност на ответната страна и по вина на съда.

Безспорно ищецът е проявил завидна активност и последователност за установяване на виновно поведение на служители на ответната страна, каквато активност не се констатира за ответната страна чрез насрещно доказване на необходимостта от използване на помощни средства. Доказването на виновно поведение на служителите от администрацията във връзка с използване на помощни средства спрямо Манолов е неуспешно проведено, защото не е установен механизмът на причиняване на нараняванията. Медицинските бележки за охлузвания на сухожилията на крайниците, респ. синини по тях, не могат да обосновават основателност на претенцията, ако не е установен механизма на причиняването им и причинна връзка между увреждането и виновното поведение на служителите на затворническата администрация. Изследване на причините довели до твърдяните наранявания липсват, а те могат да се дължат и на поведението на самия ищец. Показанията на свидетелите доказват оплаквания на Манолов, че при поставяне белезниците го стягат, но не установяват виновно поведение на служителя, който въпреки оплакването, е отказал да коригира стягането. Не е изследвана обстановката в затвора, личността на затворника, неговото поведение включително при носене на помощните средства по време на придвижването му до мястото на свиждане. Неизясняването на механизма на причиняване на охлузванията както и поведението на ищеца и виновно поведение на служители на ответната страна, е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка.

В предвид на изложените съображения касационната инстанция приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения довели до необоснованост на правните изводи, поради което решението следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Кюстендил.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,