Решение № 1269 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2020 г.

Решение № 1269 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-кмета (зам.-кмета) на Община Лесичово, чрез своя процесуален представител, срещу решение № 205 от 08.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1090/2019 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик – С. Янев е обявена нищожността на разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на заместник-кмета на Община Лесичово за отсичане и изкореняване на дървета в земеделски земи в площи над един декар. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение по наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен протеста. Претендира се присъждането на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът – Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът – ЕТ "К. -99-Г. Пъхлев", не изразява становище по жалбата. Ответникът – Областен управител на Област Пазарджик оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното решение по съображения, изложени в писмено становище, подадено от юрк. Ангелиева. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – С. Янев, подаден против разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. -кмета на Община Лесичово, за отсичане и изкореняване на дървета в земеделски земи в площи над един декар с искане да бъде обявено за нищожно като издадено от некомпетентен орган и в пряко противоречие с текстовете на закона. Делото е повторно, тъй като по настоящия казус Административен съд Пазарджик се е произнесъл с Решение № 484/25.10.2017 г. по адм. д. № 289/2017 г., което решение е било обжалвано пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 2248/2018 г. по описа на ВАС, по което е постановено решение № 12457/19.09.2019 г., с което се отменя Решение № 484/25.10.2017 г. по адм. д. № 289/2017 г. на Административен съд Пазарджик. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. В дадените указания от Върховния административен съд е посочено, че при новото разглеждане съдът следва да установи наличието или не, на длъжност - началник на управление "Земеделие" в община Лесичово през съответния период, след което да прецени възможността функциите по изпълнението на тази длъжност да бъдат възложени на заместник-кмет. В настоящия случай от фактическа страна по делото е прието за установено, че по силата на договор за наем на недвижим имот № 21/05.05.2015 г., сключен между Община Лесичово и ЕТ "К. -99- Г. Пъхлев", на последния е отдаден под наем имот частна общинска собственост - поземлен имот № 0003421, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – пясък, с площ от 50. 687 декара, находящ се в м. "Неземеделски земи", в землището на с. Лесичово. Приел е, че с разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. -кмета на Община Лесичово, на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и във връзка с изпълнение на Договор № 21/05.05.2015 г. и разрешение № 004-ДФ-14/15.03.2016 г., е разрешено на ЕТ "К. -99-Г. Пъхлев" да организира отсичането и извозването на дървесината и храстова растителност, с цел почистване и осигуряване изпълнението на договора, в ПИ № 000341 – находящ се в м. "Неземеделски земи" в землището на с. Лесичово. Съдът е установил, че разрешението е издадено въз основа на заповед № 46/25.01.2016 г., с която кметът на Община Лесичово на основание чл. 44, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е определил К. Гелеменов, на длъжност зам. -кмет на Община Лесичово за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, т. е. да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до един декар на имоти, находящи се в землището на с. Лесичово, общ. Лесичово. Въз основа на представените от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" доказателства, е приел за установено, че през 2005 г. е имало наводнение в този район, р. Тополница е излязла от бреговете си и е разрушила дигата по левия си бряг. От приложените скици е установил, че имот № 000 341 граничи непосредствено с имота, който е на р. Тополница по КВС и по кадастъра няма данни да е правена промяна преди 2005 г., когато КВС е влязла в сила, до настоящия момент. По делото е представено и длъжностно разписание на общинската администрация в община Лесичово. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е нищожен като издаден от орган, който не разполага с материална компетентност и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/. Съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, съдът е мотивирал крайния си извод, че от изрично предвидената забрана за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, са предвидени две изключения, чиито фактически състав в случая не е налице. Посочил е, че при първото изключение компетентният орган да издаде разрешението е кметът на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а при ал. 3 на същия текст - компетентен да издаде разрешението е началникът на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Съдът е формирал извод, че в настоящия случай няма издадена заповед, нито от кмет на кметство или район, нито от началник на управление "Земеделие" при общинска администрация, а оспорваното разрешение е издадено от зам. -кмет, без ЗОСИ да предвижда възможността за делегиране на правомощията на началника на управление "Земеделие" на друго длъжностно лице, включително и на зам. -кмет на общината. Съдът е стигнал до заключението, че предвид липсата на длъжност "Началник на служба "Земеделие", кмета на община Лесичово е този който следва да издаде процесното разрешение, като в противоречие на закона, е делегирал права на заместник-кмета, което от своя страна прави последният некомпетентен да подписва разрешението за отсичане, а тази некомпетентност обуславя нищожността на разрешението. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложение относимите правни норми. Оспореното разрешение е издадено на осн. чл. 32, ал. 3 ЗОСИ. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета - над пет броя дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В случая разрешението е издадено от зам. -кмета на Община Лесичово – длъжностно лице по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ съгласно заповед № 46/25.01.2016 г. на кмета на Община Лесичово. Видно от заповед № 46/25.01.2016 г. на кмета на Община Лесичово е, че на осн. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, К. Гелеменов, на длъжност заместник-кмет на Община Лесичово, е определен за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 дка на имоти, находящи се в землището на село Лесичово, община Лесичово, както и за длъжностно лице, издаващо разрешения за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар, на имоти, находящи се в землищата на всички села, включени в състава на община Лесичово въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. С оглед правното основание, посочено в разрешението следва, че в конкретната хипотеза се касае за отсичане на повече от пет дървета в землището на община Лесичово. Според разпоредбата в закона - чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, компетентният орган за издаване на разрешението в тази хипотеза е началникът на управление "Земеделие", каквато длъжност видно от представеното по делото длъжностно разписание не е предвидена в структурата на Община Лесичово. Също така, в структурата на община Лесичово няма дори звено "Земеделие. Ето защо, както бе посочено по-горе, кметът на община Лесичово със своя заповед № 46/25.01.2016 г. К. Гелеменов, на длъжност заместник-кмет на Община Лесичово, е определен за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 дка на имоти, находящи се в землището на село Лесичово, община Лесичово, както и за длъжностно лице, издаващо разрешения за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар, на имоти, находящи се в землищата на всички села, включени в състава на община Лесичово въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Неправилен е изводът на съда, че процесното разрешение е издадено от материално некомпетентен орган. Съгласно чл. 8 от Закона за опазване на селскостопанското имущество гласи, че кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В настоящия случай вече бе установено, че такава длъжност и такова звено в администрацията на община Лесичово не са предвидени, въпреки законовото изискване. Ето защо, настоящата инстанция счита, че съгласно чл. 8 от ЗОСИ кметът на общината е този, който следва да определи длъжностно лице, което да издава разрешенията по чл. 32 от ЗОСИ. Както бе посочено по-горе, кметът на община Лесичово със своя заповед № 46/25.01.2016 г. е определил К. Гелеменов, на длъжност заместник-кмет на Община Лесичово, за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ. Следва също да се посочи, че това не е делегиране на правомощия, както неправилно е приел първоинстанционният съд, а изпълнение на нормите на чл. 8 и чл. 32 от ЗОСИ. С други думи, кметът не делегира правомощия на заместник-кмета, а в изпълнение на закон определя заместник-кмета на община Лесичово за длъжностно лице по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ. За пълнота, настоящата инстанция счита, че начинът на структуриране на общинската администрация не може да представлява основание за отказ за издаване на административен акт или търсена административна услуга, както и не може да бъде задължена общината да създаде длъжност, каквато изисква чл. 32 ЗОСИ, защото е въпрос на конкретна вътрешна организация на общинската администрация обособяването на съответните отдели и управления и/или разпределяне на съответните функции и компетентности между служителите на общината, но без това да влияе по начин, който да изключва упражняване на правомощия, възложени със закон - чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. След като се установи по делото, че в община Лесичово липсва длъжност "началник на служба "Земеделие", както и такова звено, то няма законови пречки, при липсата на такава длъжност това да е заместник-кмета на общината. Нещо повече, кметът на общината, в изпълнение на свои законови правомощия следва да определи такъв административен орган, че неговият акт да може да се обжалва пред горестоящия административен орган, съгласно чл. 32, ал. 4 ЗОСИ. Според тази норма, отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението. Тази разпоредба е императивна и е недопустимо да се вменяват функции по чл. 32, ал. 3 на кмета на общината до какъвто неправилен извод е стигнал първоинстанционния съд. С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение, с което е обявил нищожността на Разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. кмета на Община Лесичово, за отсичане и изкореняване на дървета в земеделски земи в площи над един декар, поради липса на материална компетентност като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен протеста на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – С. Янев, подаден против разрешение изх. № 5/11.04.2016 г. на зам. кмета на Община Лесичово. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 270 лева, от които 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 70 лева заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав