Решение № 5815 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2017 г.

Решение № 5815 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "НЮ С. О." ЕООД, чрез представляващия дружеството Д. М., срещу Решение № 162 от 18.08.2017 г., постановено от Административен съд - В. Т., по адм. дело № 74 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04000416001153-091-001/16.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 9/06.01.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, чрез юрк. В., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04000416001153-091-001/16.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 9/06.01.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС /главници и лихви/ общо в размер на 64 803,38 лв., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62 470,56 лв. по фактури, издадени от 4 доставчика, в резултат на което е установен ДДС за внасяне общо в размер на 54 189,61 лв. и са определени лихви за просрочие общо в размер на 10 613,77 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "К. Т." ЕООД, "Л. К. БГ" ЕООД, "Р.-В" ЕООД и "П. ССО" ЕООД с предмет на доставките моторно и дизелово гориво първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тези фактури не са извършени реални доставки. В хода на съдебното производство е направено оспорване на истинността /авторство и вярност на датата и съдържанието/ на документи, а именно товарителници, по доставките между "Ню с. о." ЕООД и "К. Т." ЕООД, "Л. К. БГ" ЕООД и "П. СОО" ЕООД, от процесуалния представител на ответника и е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с направеното оспорване на тези документи от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства. Освен това с оглед спецификата в предмета на доставките - дизелово гориво, съдът е приел, че наличието на декларация по чл. 12 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, е от основно значение за реалността на доставките и след като в представените декларации не е вписано количеството на горивото, което се предоставя на ревизираното дружество, то е невъзможно обвързването на количествата вписани във фактурите, с тези, които се претендира да са превозени до жалбоподателя и представените декларации за съответствието на качествата на течните горива. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "К. Т." ЕООД, "Л. К. БГ" ЕООД, "Р.-В" ЕООД и "П. ССО" ЕООД с предмет на доставките гориво. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи, съставени между него и преките му доставчици. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С оглед на горното и липсата на доказателства за приемо-предаването на стоките по горепосочените доставки настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват безспорни доказателства, от които да се установи извършването на тези доставки. Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. П. съд е стигнал до правилен извод като е заключил, че след като в представените декларации не е вписано количеството на горивото, което се предоставя на ревизираното дружество, то е невъзможно обвързването на количествата вписани във фактурите, с тези, които се претендира да са превозени до жалбоподателя и представените декларации за съответствието на качествата на течните горива. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Действително в хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника е направено оспорване на истинността /авторство и вярност на датата и съдържанието/ на товарителници, по доставките между "Ню с. о." ЕООД и "К. Т." ЕООД, "Л. К. БГ" ЕООД и "П. СОО" ЕООД и съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с направеното оспорване на тези документи от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства. С оглед на горното представените товарителници са лишени от формална доказателствена сила и не следва да се ценят като доказателства, годни да удостоверят превоза на фактурираното гориво. С оглед спецификата на фактурирания предмет, а именно гориво, от съществено значение на решаването на спора е да се представят доказателства за начина на транспортирането му от доставчик към получател, като в случая представените такива не следва да се ценят от съда, с оглед на това, че са успешно оспорени от ответника. След като не се намират основания за коригиране на установените в ревизионния акт задължения, дължимостта на определените лихви върху тези задължения и техният размер, също следва да бъдат потвърдени предвид характера им на акцесорни задължения. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-В. Т. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция й се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. В. Т. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 856 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,