Решение № 3714 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2021 г.

Решение № 3714 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2021 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. срещу решение № 85 от 07.01.2021 г. постановено по адм. дело № 3745/2020 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата срещу решение № 433/19.03.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) № Р-22002218008177-091-001/27.11.2019 г., поправен с ревизионни актове за поправка № П-22221020005500-003-001/15.01.2020 г. и № П-22221020044703-003-001/13.03.2020 г., в частта на установените резултати за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период 2011 г. данък в размер над 1 123, 56 лв. до пълния размер на установеното с РА задължение от 2 390, 63 лв., ведно със съответните лихви за забава; за данъчен период 2012 г. данък в размер над 5 865, 27 лв. до пълния размер на установеното с РА задължение от 6 720, 75 лв., ведно със съответните лихви за забава; за данъчен период 2013 г. данък в размер над 1 499, 69 лв. до пълния размер на установеното с РА задължение от 1 570, 84 лв., ведно със съответните лихви за забава; за данъчен период 2015 г. данък в размер над 2 643, 46 лв. до пълния размер на установеното с РА задължение от 4 058, 24 лв., ведно със съответните лихви за забава и жалбоподателят е осъден за разноски. С постановено допълнително решение № 3061 от 13.05.2021 г., съдът е уточнил размерите на начислените лихви към съответните данъчни задължения, както следва: за 2011 г. лихва в размер на 91, 34 лв.; за 2012 г. лихва в размер на 3 595, 91 лв.; за 2013 г. лихва в размер на 142, 70 лв.; за 2015 г. лихва в размер на 463, 36 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил възражението му срещу допуснатото нарушение от органите по приходите да образуват производството за 2011 г. след изтичане на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК. Доводите по съществото на спора се изразяват в това, че съдът е игнорирал доказателствата за наличност на парични средства в размер на 20 000 лв. към началото на ревизирания период - 01.01.2011 г. Освен това, не е обсъдено и прието за доказано и дарението на парични средства от бащата на ревизираното лице с цел покупка на недвижим имот в [населено място]. Искането е за постановяване на ново решение от Върховния административен съд, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, не се представлява и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, наред с наведените пороци в касационната жалба съгласно ал. 1 от с. чл. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Глава деветнадесета на ДОПК, озаглавена "Съдебно обжалване на ревизионния акт": ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Тълкуването на този нормативен текст недвусмислено налага извод, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, в частта която не е отменена с решението по чл. 155 на решаващия орган. Провеждането на процедура по обжалване на акта пред горестоящия орган в системата на данъчната администрация представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу ревизионния акт пред съда – арг. от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Независимо, че решаващият орган може да постанови решение за изменение или да потвърди частично обжалвания РА, предмет на съдебен контрол остава самият административен акт по чл. 118 от ДОПК, в неблагоприятната за лицето част по установяването на данъчни задължения (чл. 108, ал. 1 от ДОПК). Видно от решението на Административен съд София - град, по съдебен ред е обжалван ревизионният акт, но съдът е разгледал като предмет на спора решение № 433/19.03.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с което е изменен РА № Р-22002218008177-091-001/27.11.2019 г., поправен с РАПРА № П-22221020005500-003-001/15.01.2020 г. и № П-22221020044703 -003-001/13.03.2020 г. Настоящата съдебна инстанция констатира, че същата грешка е допусната и в определение № 3454 от 13.05.2020 г. на първоинстанционния съд. Според него, предмет на правния спор е подадената жалба от В. В. срещу решение № 433/19.3.2020 г., в частта, с която е изменен ревизионен акт № Р-22002218008177-091-001/27.11.2019 г. Образуването и разглеждането на дело срещу акт на администрацията, различен от посочения в закона, както и от страната – жалбоподател, съставлява допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, води до недопустимост на постановеното съдебно решение. С оглед на посоченото не може да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка, тъй като касателно предметния административен акт е налице идентитет между мотиви и диспозитив в решението. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът следва да съобрази, че предмет на оспорване е ревизионният акт, в частта, потвърдена с решението на данъчния директор, а освен това следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност събраните доказателства като се изложат собствени мотиви по спорните за делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Въпросът за разноските следва да се разреши при новото разглеждане на делото. При условията на чл. 221, ал. 3 АПК постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,