Решение № 14437 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2019 г.

Решение № 14437 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие"- Варна, представлявана от директора, чрез гл. юрисконсулт Св. Костова, против Решение № 1336/01.07.2019 г. по адм. д. № 51/2019 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на дирекцията срещу Решение № 2153-03-85 от 10.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ- град Варна. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становището, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е изяснил фактическата обстановка. Оспорва се направения извод на съда относно наличието на процесуално нарушение при възобновяване на спряното административно производство, прието от него за несъществено, както и преценката на състава, че увреждането е травматично и не е необходимо да има произнасяне от ТЕЛК. Поддържа тезата, че пострадалият, независимо от посочените задължения в длъжностната му характеристика, е следвало да съобрази разработената от работодателя му Инструкция за експлоатация на котли отоплителни с температура на нагрятата вода от 110 С и да уведоми за неизправност на котела, тъй като е бил запознат с нея. Иска се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Варна, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага аргументи в подкрепа правилността на решението на АС- Варна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, въпреки че по делото няма упълномощаване на такъв и оспорва претенциите на касатора за присъждане на разноски по отношение на техния размер. Ответникът М. Митев, в писмени бележки, подадени от упълномощената адв. Свилена Николова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Варна е отхвърлил жалбата на Областна дирекция "Земеделие" /ОД3/ – Варна, представлявана от инж. Й. Йорданов срещу Решение № 2153-03-85/10.12.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дирекцията срещу Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ, с което настъпилата на 20.11.2017 г. злополука с Х. Атанасов е приета за "трудова" по чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. С декларация за трудова злополука от 23.11.2017 г., осигурителят ОДЗ- Варна е декларирал в ТП на НОИ- Варна настъпила на 20.11.2017 г., в 12. 00 ч. в сградата на ОДЗ трудова злополука с пострадалия работник Х. Атанасов, за която е назначена комисия, която да извърши разследване. От приложения към административната преписка валиден трудов договор и допълнителни споразумения към него се установява наличието на трудово правоотношение между Областна дирекция "Земеделие"- Варна и Х. Атанасов, действал към датата 20.11.2017 г. Съгласно договора и длъжностната характеристика, пострадалият Атанасов е работил като "огняр" с място на работа в ОДЗ, при пълно работно време- 8 часа. По делото не се спори, а е и видно от таблица за отчитане явяването и неявяването на работа в ОДЗ за м. 11.2017 г., че Х. Атанасов е бил на работа на 20.11.2017 г., като по неговите думи в 12. 00 ч. десният котел е отказал да работи, поради което той се е качил на стълба, за да достигне левия котел, където има два крана, които е трябвало да отвори, за да запали парното. При натискане от негова страна на дренажния ключ, същият се е изхлузил и паднал, стълбата се е наклонила и Атанасов паднал от нея. Поради невъзможността да движи добре краката си, с приплъзвания на тялото той се добрал до изхода на котелното помещение и взел да вика за помощ. Бил открит към 14. 50 ч., като същевременно служителите се обадили на телефон 112, на бърза помощ и на гражданска защита. От епикриза, служебна бележка за аутопсия, изх. № 6/26.01.2018 г. и медицинско свидетелство за смърт, издадени от МБАЛ "Св. Анна – Варна" АД, се установява, че Х. Атанасов е постъпил за лечение в болницата с диагноза "счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост, закрито вляво". На 24.11.2017 г. е извършена операция под спинала анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. По време на операцията пациентът е получил остра дихателна недостатъчност и в 17, 10 часа е обявена смъртта му. Съставен е Протокол № 1/23.11.2017 г. от тричленна комисия от ОДЗ- Варна за разследване на трудовата злополука, на основание чл. 2, ал. 3 от Наредба за установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Издадено е Експертно решение /ЕР/ № 1809/02.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Света Марина – Варна" ЕАД на Х. Атанасов, с което е призната причинна връзка между трудовата злополука и смъртта във връзка с травма – многофрагмена фактура на ляво бедро, интраоперативно довело до усложнение – мастна емболия с остра дихателна недостатъчност. Със Заповед № 5101-03-28#16/03.04.2018 г. на ст. инспектор при ТП на НОИ- Варна е спряно производството по квалифициране на злополуката до приключване на производството пред ТЕЛК/НЕЛК. С ЕР № 1242/17.07.2018 г. на НЕЛК е отменено ЕР № 1809/02.05.2018 г. на ТЕЛК и върнато за ново освидетелстване. Издадено е ЕР № 379/07.02.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Анна" АД, което е със заключение, че е налице причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт на Х. Атанасов. Същото е оспорено от ОДЗ – Варна. Пред касационната инстанция е представено и прието ЕР № 1213 от заседание № 106, проведено на 10.06.2019 г. от специализиран състав по вътрешни белодробни болести на НЕЛК, с което се отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне със заключение, че НЕЛК няма нормативно основание да постановява експертно решение по причинна връзка за понесеното травматично увреждане от пострадалото лице и настъпила доказана мастна емболия в резултат на регистрираната фрактура. Издадено е Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. на ст. инспектор при ТП на НОИ – Варна, с което станалата злополука с Х. Атанасов на 20.11.2017 г. е приета за "трудова" по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето му е станало приз работно време, във връзка и по повод на извършената работа и му е причинило временна нетрудоспособност, поради счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост. С Решение № 2153-03-85 от 10.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ- Варна, е потвърдено разпореждането от 22.10.2018 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е обсъдил възраженията на дружеството, касаещи неспазване на процедурата по възобновяване на административното производство. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК, производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Нормата недвусмислено и изчерпателно посочва предпоставките, при които спряно производство може да бъде възобновено по искане на една от страните, а именно - при отпадане на предпоставките, довели до неговото спиране/ произнасяне на ТЕЛК/, като издаването на разпореждането от 22.10.2018 г., без преди това производството да е възобновено, действително съставлява нарушение, но то не е от кръга на съществените, защото не е дало отражение върху крайния резултат, а и това не е ограничило правото на страната на защита, тъй като със съобщаването на оспореното разпореждане, жалбоподателят е получил обективната възможност да се запознае с всички доказателства в административната преписка и организира своята защита и пред горестоящия орган, и пред съда, в пълен обем. На следващо място, по делото е приложена и приета като доказателство Инструкция за експлоатация на отоплителните котли, на базата на която ОДЗ- Варна се домогва да докаже, че Атанасов не е следвало да извършва действия по отстраняване на повредата на котела, а е трябвало да сезира някой от отговорните длъжностни лица в ОДЗ- Варна. Следва да се отбележи, че съгл. т. 3. 2 от длъжностната характеристика за длъжността "огняр", подписана от Атанасов на 03.01.2011 г., на него му се вменява задължение да извършва именно ремонтни работи на котлите, автоматиката, нафтовите горелки, отоплителната и електрическата инсталация, т. е. това влиза в неговите трудови задължения, като не е налице нормативно императивно изискване за съгласуване на тези му действия с други лица от предприятието, като това е може би някаква хипотетична възможност, но не и задължение. В този смисъл не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент, елиминиращ компонент от фактическия състав на трудовата злополука при такива действия. Както правилно е посочил и административният съд, сключеният договор от 26.04.2017 г. между ЕТ "Стеди – И. Иванов"– гр. Варна и ОДЗ – Варна, с който е договорено осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, съгласно чл. 2 и т. 2 от Приложение № 1 на Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръжения, не включва извършване на ремонтна дейност на съоръжението – отоплителна инсталация. С него се осъществява единствено технически надзор, който съгласно клаузите на чл. 5 и 6 от посочения договор включва представяне на необходимите документи, отразяване на проведените прегледи и изпитвания за състоянието на съоръженията в ревизионен акт. Това обаче е ирелевантно в случая, доколкото субективен фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО. Евентуалното нарушение на трудовата дисциплина е предмет на друго производство. Съществените възражения на касатора на практика се свеждат до това, че при нарушаване на цитираната Инструкция, респективно на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане, която касае най- вече задълженията на работодателя, е налице злополука в условията на съпричиняване. В случая е без значение поведението на пострадалия работник или служител, стига той умишлено да не е увредил здравето си, а по делото няма данни поведението на пострадалия по време на изпълнението на трудовите му функции и обичайни действия да е било провокиращо здравословното му състояние или препятстващо намесата на други лица, които биха могли да го подпомогнат в извършваните действия с оглед всички особености на конкретния случай. Няма посочени такива материални предпоставки в закона, които да изключват злополуката като "трудова", поради което, при липса на такива в сегашната му редакция, правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и е отхвърлил жалбата. "Злополука" е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. "Трудовата злополука" е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г. Съществен момент, имащ отношение към възраженията на касатора, е обстоятелството, че в издаденото от НЕЛК Експертно решение № 1213 от 10.06.2019 г., с което комисията отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне, е вписано, че увреждането на пострадалото лице е "травматично", което по силата на обратния аргумент на чл. 60, ал. 2 от КСО предпоставя липсата на задължение за административния орган да издаде своето разпорежда въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Поради тази причина и НЕЛК е вписал в своето заключение, че "няма нормативно основание да постановява експертно решение по причинна връзка за понесеното травматично увреждане от пострадалото лице и настъпилата доказана мастна емболия в резултат на регистрираната фрактура". При разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентия орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т. е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценка основанията по чл. 55, ал. 1 от КСО. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Изключително правилни са правните изводи на съда и относно обедната почивка, по време на която е станала злополуката, и относно изводите на комисията, разследвала злополуката, с които изводи настоящата инстанция се солидаризира изцяло и не намира за нужно да ги преповтаря. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. С оглед претенцията на директора на ТП на НОИ- Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съдът счита, че искането е неоснователно, тъй като писменият отговор е подаден от самия директор и няма осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, отправено от ответника М. Митев, следва да бъде удовлетворено и заплатено от касатора в поискания размер от 600 шестотин/ лева, с оглед липсата на направено възражение за прекомерност до края на устните състезания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,