Решение № 13882 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13874/2018 г.

Решение № 13882 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13874/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., против решение № 315/10.08.2018 г. постановено по адм. дело № 141/2018 г. на Административен съд - С., с което е обявено за нищожно негово решение № 01-0800/3744/02.04.2018 г. за налагане на финансова корекция и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Община Р., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Община Р., против решение № 01-0800/3744/02.04.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено при условията на заместване от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на общината е наложена финансова корекция в размер на 10 800 лв с ДДС, на посочено основание чл. 70, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. За да прогласи нищожността на административния акт съдът е приел, че е издаден от некомпетентен орган. С определение № 231/14.06.2018 г. на ответника по делото е указано да представи заверени копия от документи, удостоверяващи отсъствието на изпълнителния директор на ДФЗ на датата на издаване на оспорваното решение за налагане на финансова корекция. По делото в тази връзка са приложени заповед № 03-РД/1125/29.03.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 11, ал. 3 във вр. чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ във вр. чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП, същият е възложил на заместник изпълнителния директор И. Мизова да го замества за периода 02.04 - 05.04.2018 г. при осъществяване на всички негови правомощия, свързани с дейността на Фонда, както и покана от Изпълнителна агенция по горите, с която изпълнителният директор на ДФЗ е поканен да присъства на националното откриване на Седмица на гората, на 02.04.2018 г. от 11. 00 часа, в гр. Г. При тези данни съдът е прогласил нищожността на решението за налагане на финансова корекция, по мотиви, че в условията на заместване правомощията на титуляра могат да се упражняват в пълнен обем от заместващото го лице единствено при доказана обективна невъзможност за титуляра да изпълнява възложените му от закона функции, за което не са представени надлежни писмени доказателства, въпреки дадените на страната указания. Постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, която я представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/. С ал. 5 на тази разпоредба /в приложимата редакция/ са регламентирани правомощията на изпълнителния директор по отношение издаването на решения за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Другояче казано, с цитираната разпоредба се регламентира компетентността на изпълнителния директор да издава актове, с които да контролира и управлява средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-конкретно - Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони. Процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в условията на заместване. Според чл. 13, ал. 1 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" при осъществяване на своите функции изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителни директори, които го заместват в случаите и по реда на чл. 11 /чл. 13, ал. 3/. В чл. 11, ал. 3 от правилника е посочено, че при отсъствие на изпълнителния директор, той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. От доказателствата по делото е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ е издал нарочна заповед за заместването му от заместник изпълнителния директор И. Мизова в периода 02.04 - 05.04.2018 г., който да осъществява всички правомощия, свързани с дейността на Фонда. По делото е приложена и покана до изпълнителния директор на ДФЗ от Изпълнителна агенция по горите, във връзка с която последният заявява, че е взел участие в националното откриване на Седмицата на гората, в гр. Г. на 02.04.2018 г. При тази установеност, съдът не е съобразил правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната, че за ръководителите на ведомства не се издава писмена заповед за командироване, а оттам и че не следва да изисква представяне на такава заповед с нарочни указания. Настоящият състав приема, че заповедта за заместване, неоспорена от страните, дава основание да се приеме, че е налице оправомощаване поради отсъствие на изпълнителния директора на фонда, което е следвало да бъде съобразено от Административен съд - С. в духа на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Обявяването на нищожността на акта при липса на каквито и да било други изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността, касационната инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и направата на фактически изводи за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните по делото, респективно - би ги лишило от касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение