Решение № 11647 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2015 г.

Решение № 11647 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - 1 - С." ЕООД, гр. С. против решение № 151/14.10.2015 г. по адм. дело № 146/2015 г. на Административен съд - С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса - С. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 151/14.10.2015 г. по адм. дело № 146/2015 г. Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на "Диагностично - консултативен център - 1 - С." ЕООД, гр. С. срещу писмена покана изх. № 29 - 04 - 19/22.05.2015 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - С. за възстановяване на суми, получени без правно основание. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че на 15.04.2015 г. във връзка с изпълнение на индивидуален договор № 200378/14.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център / диагностично консултативен център при директора на РЗОК - С. е постъпила докладна записка, съставена от началник сектор "ФПП на ЗОП и ЗОЛ", относно изпълнението на СМД и МДД за четвъртото тримесечие на 2014 г., от която се установяват надвишения извън нормативно допустимите стойности на възложени и изпълнени МДД в размер на 11 671, 79 лева. Със заповед № РД - 09 - 328/04.05.2015 г. директорът на РЗОК - С. е наредил извършването на тематична финансова проверка на изпълнителя на медицинска помощ - "ДКЦ - 1 - С." ЕООД, гр. С. със задача контрол по изпълнението на определения брой назначени специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за четвъртото тримесечие на 2014 г. Резултатите от проверката са били обективирани в констативен протокол № РД - 13 - 02 - 64 Ф / 13.05.2015 г. Съставен е бил и протокол за неоснователно получени суми, установяващ неправомерно получена сума от 11 671,79 лева, представляваща превишение на стойността на издадените медико-диагностични дейности (бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвъртото тримесечие на 2014 г. Обосновано административният съд е приел, че директорът на РЗОК - С. е издал оспорената писмена покана след спазване на административнопроизводствените правила. Проверката е реализирана от длъжностни лица на РЗОК в предвидените срокове, обем и разписани правомощия. По делото пред административния съд е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключението за четвъртото тримесечие на 2014 г. лечебното заведение - жалбоподател е допуснало надвишение на определените му МДД в размер на 11671,79 лева. Експертизата е съобразила, че за предходните тримесечия на 2014 г. няма неусвоени средства. Бюджетът на НЗОК е финансовата рамка на НРД и включва диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания, така както са приети със Закона за бюджета на НЗОК. Регулативните стандарти имат за цел да регулират разходването на средствата и се определят в зависимост от направеното месечно разпределение и очаквано изпълнение. Те са част от финансовата рамка в отношенията между ИМП и НЗОК, за което страните са се задължили с договор. Със свое решение Конституционният съд прие, че обхватът и обемът на медицинската помощ не са неограничени, но същите следва да гарантират свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Законодателят е предвидил при недостиг на средствата за МДД, ВСМД, ССЛ и СМД административнопроизводствен ред за тяхното увеличаване. Едноличното превишаване на регулативните стандарти, извън разписаната за това процедура обуславя заплащане на дейности негарантирани от бюджета на НЗОК. При тази хипотеза законодателят е възприел възстановяването на тези средства да стане по административен ред от ИМП, който ги е причинил със своите несъобразени действия в нарушение клаузите на индивидуалния договор и приетите за изпълнение регулативни стандарти. Съдът законосъобразно е приел, че сключеният индивидуален договор създава възможност за НЗОК едностранно и пряко да налага на лечебното заведение за изпълнение определени задължения, пряко и едностранно да налага санкции като парични глоби или други вреди, предвидени в договора. Затова вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорно задължение за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по общия исков ред. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд настоящият касационен състав определя на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение