Решение № 8265 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2016 г.

Решение № 8265 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. срещу решение № 4723/04.07.2016 г., постановено по адм. дело № ЗЗ/2016 г. по описа на Административен съд София – град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени заповед № Н2-818/12.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице – началник отдел "Социална закрила" при дирекция "Социално подпомагане"- Сердика, гр. София, потвърдена с решение № РД – 01 – 671 от 17.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София - град. Претендира се присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Ответникът – началник отдел "Социална закрила" при дирекция "Социално подпомагане"- Сердика, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Развива съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Изводите на решаващия съд в обратния смисъл са квалифицирани като неправилни, поради което е обосновано заключението за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. Г. К. срещу заповед № Н2-818/12.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице – началник отдел "Социална закрила" при дирекция "Социално подпомагане"- Сердика, гр. София потвърдена с решение № РД – 01 – 671 от 17.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София – град, с която й е отказана еднократна парична помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 3 – ал. 5 от ППЗСП – оставени са уведомления на постоянния адрес съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, лицето не се е явило, поради което и административният орган правилно съобразно изискването на ал. 5 на същата разпоредба е отказал отпускането на еднократна помощ. Решаващият съд развива подборни съображения досежно реда за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. В заключение е прието, че обжалваната заповед, с която е отказана търсената еднократна помощ е в съответствие с материалния закон и целта му доколкото исканата от жалбоподателката еднократна социална помощ не се обосновава с инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на нея и семейството й, подкрепени с документи за това. Решение е неправилно и необосновано. Предметът на жалбата, респ. предметът на делото е твърдяното от оспорващия право или правоотношение, чията защита се търси посредством предявяването на жалбата. Горното означава, че предметът на делото се очертава от твърдените в жалбата обстоятелства (т. нар. "фактическо основание на жалбата") и заявения петитум. Самият процес на определянето на правната квалификация представлява логическа операция по съпоставяне на т. нар. "малка предпоставка" (твърдените конкретни факти по делото) с голямата предпоставка (фактите, които се съдържат в хипотезата на правната норма). Правилното определяне на правната квалификация е condicio sine qua non за по-нататъшното определяне на настъпилите правни последици и от тук – за точното определяне на това дали съществува или не претендираната от страната правна последица. Първоинстанционният съд в разрез със съвкупния доказателствен материал подменя правното основание относно претендираната социална помощ от оспорващата като приема, че същата е по реда на чл. 16 ППЗСП – еднократна. Видно от самата Молба – декларация от 20.10.2015 г. на К., същата е за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2015 г. – 2016 г. Със заповед № Н2-818/12.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице – началник отдел "Социална закрила" при дирекция "Социално подпомагане"- Сердика, гр. София е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. В чл. 12, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) са установени видовете социални помощи, които са – месечни, целеви и еднократни. Различният вид помощ се отпуска при наличието на различни материалноправни предпоставки, като в случая решаващият съд незаконосъобразно смесва два различни режима и необосновано пренася изискванията досежно еднократната помощ към претендираната – целева. В конкретната хипотеза е приложима не разпоредбата на чл. 16 ППЗСП, а Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата целевата помощ е за период от пет месеца и не се квалифицира като инцидентно възникнала жизнена потребност. Съгласно чл. 2 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация е по – нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП. По преписката има писмени доказателства, от които се установява следното: 1. ЕР на ТЕЛК № 1788/05.07.1995 г. - касаторката е глухоняма по рождение - инвалид, втора група, пожизнено (л. 7 от преписката); 2. от Удостоверение за раждане от 04.10.2001 г. е видно, че същата е самотна майка на дете под 18 годишна възраст, ученичка в VІІІ в клас през 2015/2016 учебна година на Националната търговско – банкова гимназия - София (л. 6, 35 от преписката); 3. семейството е двучленно; 3. съгласно заповед № 30/28.04.2011 г. касаторката и дъщеря й са настанени в общинско жилище – двустаен апартамент със застроена площ от 59, 36 кв. м. (л. 8 от преписката). В молбата – декларация е посочено че жалбоподателката има доход за последните 6 месеца – 1 200 лв. (пенсия в размер на 200 лв), както и помощи и добавки по Закона за семейните помощи за деца в размер на 30 лв., като следва да се съобрази, че семейството е двучленно и дъщеря й е непълнолетна. Предвид безспорно установената 100 % глухота на жалбподателката, необосновани са изводите на първоинстанционния съд за липса на съдействие от нейна страна за извършване на социална анкета от социалните работници. Основателни са касационните доводи, че за първото посещение на 27.10.2017 г. е поставено уведомление без да е вписан дата и час за второ посещение (л. 12 от преписката). А в уведомлението – приложение № 1а към чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ППЗСП, в което е обективирана дата на второ посещение е вписана дата предхождаща първото посещение – 02.10.2017 г. (л. 11 от преписката). Допуснатата техническа грешка от социалния работник не следва да се вменява във вина на заявителя, още повече да се въздига в материалноправна предпоставка за отказ на отпускане на търсената целева помощ за отопление. Въпреки, че още от приложеното към молбата – декларация ЕР на ТЕЛК, на социалните работници е било известно здравословното състояние на оспорващата, предписаната от закона процедура по изготвяне на социалната анкета не е изпълнена в нейната цялост. Не е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ППЗСП, съгласно която в случай, че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя в 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка. В чл. 27, ал. 4 ППЗСП е предвидено - ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, то тогава се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане". В конкретния случай, съвсем формално, без доказателства кога и как са съобщени представените уведомления, административният орган приема за приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ППЗСП, съгласно която ако в срока на ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Разпоредбата на чл. 35 АПК задължава административния орган да издаде административния акт едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Цитираните норми са били нарушени в конкретния случай, поради което обжалваният административен акт е издаден при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт. Възраженията на касаторката са основателни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени административния акт и делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно който при отмяна на обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт, своевременно направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски се явява основателно. Съдебните разноски следва да се определят в общ размер на 650 (шестотин и петдесет лева) за двете съдебни инстанции, от които: 300 лева – възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция (пълномощно - л. ЗЗ от първоинстанционното дело); на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 350 лева възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция (пълномощно касационна инстанция - л. 5 от делото). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,