Решение № 13969 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2009 г.

Решение № 13969 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Салах Алаюби Саид Шехзен, без гражданство, роден на 3.03.1960 г. в с. Сиха, Сирия, кюрд по народност, срещу решение № 494/20.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по жалбата не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по редна на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С решение № 494/20.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Салах Алаюби Саид Шехзен, без гражданство е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политически убеждения, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Административният орган е приел, че Салах Алаюби Саид Шехзен като мотив за искане на закрила изтъква политически причини. Споделя, че е привърженик на Кюрдската демократична прогресивна партия (КДПП) и много негови роднини и познати били членове на тази партия. Те често му гостували в дома, но повече общували в магазина му, който се намирал на главната търговска улица в центъра. Поради това, че сирийските власти заподозрели кандидата в провеждане на сбирки на членове на КДПП и многократно го арестували. Твърди, че властите искали от него да има дава информация за партийните членове. На разпитите единствено го питали какво си говорят на срещите и му предлагали да им сътрудничи, но молителят отказал и поради това бил малтретиран. Други причини по повод напускане на Сирия не посочва. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Със становище от 6.08.2009 г. изготвено от главен експерт в РПЦ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От приложените по делото справки относно обществено политическата обстановка в Сирия може да се заключи, че властите проявяват толерантност дори към партии, които не влизат общата организация на легалните партии в Сирия, ако не се занимават със "заплашваща сигурността на страната дейност". Към търпимите партии принадлежат и кюрдските организации, партии и групировки, които са строго наблюдавани. Арестите на кандидата са били с цел събиране на информация, той е бил третиран от властите единствено като свидетел. Ако той е бил заподозрян в провеждани от него сбирки на членовете на партията, следователно е нелогично неговото многократно освобождаване. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че в бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност или поради политическо мнение и/или убеждение. Твърдения в тази насока няма наведени, което налага извода, че по отношение на Салах Алаюби Саид Шехзен не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Установява се, че няма пречки, както и грозящи го заплахи за живота на него и на членовете на семейството му, при завръщане в Сирия, където е роден и има постоянно местоживеене. Също така няма данни да е бил принуден да напусне поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,