Решение № 7163 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2009 г.

Решение № 7163 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Варна против Решение № 58 от 15.01.2009 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 586 по описа за 2008 г., с което по жалба на ЕООД "Томилимпекс" със седалище и адрес на управление в с. Въглен, обл. Варна, е отменено Решение към ЕАД № 2005/4-1450/17.03.2006 г. на Началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с Решение № Т-47-329/18.02.2008 г. на началника на митница Варна за промяна на митническа стойност и определяне на допълнителни публични задължения по внос на стоки. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране на официален удостоверителен документ на Швейцарската митническа администрация, получен при първата проверка по линия на международното сътрудничество относно занижена декларирана митническа стойност при вноса на "зелено кафе на зърна-индонезийска робуста". Съгласно тази проверка именно жалбоподателят е получател на стоките по приложена фактура на по-висока от декларираната пред митницата стойност. Доказателствата за плащане по банков път не са доказателства, че това са единствените плащания по процесния внос. Нарушени са процесуалните правила, като изводите на съда са направени въз основа на частни документи от износителя с неустановена автентичност, издадени много след процесния внос. В касационното производство се представят писмени доказателства, получени в резултат на трета проверка по линията на международното сътрудничество, от швейцарските власти. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против обжалвания митнически акт. Ответникът по касационната жалба ЕООД"Томилимпекс", представлявано от адв. Т. Пасков и адв. С. Пенов, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Изтъква, че приложените към писмата на швейцарските власти едностранно подписани фактура и договор, установяващи по-висока от декларираната подлежаща на плащане цена по вноса, са били оспорени като частни документи и тяхната автентичност не е била доказана от митническите органи, а на тези органи е била доказателствената тежест. При втора проверка по линията на международното сътрудничество са опровергани резултатите от първата и съдът правилно е съобразил това. Установено е, че стоките директно са били изнесени от Индонезия, поради което Швейцарската митническа администрация не може да представи документи, свързани с износа. С писмо на износителя ЕСОМ Agroindustrial Corporation Ltd е удостоверено, че всички плащания са по банков път и твърденията на митницата за допълнителни такива са недоказани. Документите на швейцарските митнически власти са официални, но не са удостоверителни. Обосновано съдът приел за недоказано митническата облагаема стойност да е 1 380 щатски долара (м. т. вместо декларираните 740 щ. д.) м. т. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е основателна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно размера на декларираната митническа стойност по вноса на "зелено кафе на зърна-индонезийска робуста" с посочения ЕАД, към който са приложени доказателства за митническа стойност в размер на 740 щ. д. (мт по фактура 406, 20326/31.01.2006 г. След проверка по линията на международното сътрудничество, от швейцарската митническа администрация са представени документи, изходящи от фирмата-доставчик-договор и фактура, според които подлежащата на плащане цена за процесните стоки е 1 380 щ. д) мт. При втора аналогична проверка е установено, че Швейцария не е страна на износа на стоките, поради което тя не разполага с износни митнически документи. Швейцарската фирма износител ECOM Agroindustrial Corporation Ltd в писмо е удостоверила, че е получила плащане общо 43 096 щ. д. чрез три банкови превода. Съдът е приел, с оглед направеното оспорване на автентичността на представените от швейцарските власти нови фактура и договор, че действителната платена и подлежаща на плащане цена по вноса е тази по първата фактура и че няма основание за увеличение на декларираната митническа облагаема стойност. В касационната производство е представен отговор на трета молба за сътрудничество до швейцарската митническа администрация, съгласно който изпратените от българската администрация фактури при първата проверка не са издадени от ECOM Agroindustrial Corporation Ltd - Пули Швейцария и подписите върху тях не са разпознати като такива на ръководния персонал на дружеството. Към писмото е приложена таблица, изготвена от фирмата доставчик, за плащането на сумите по вноса с няколко банкови плащания и осчетоводяването им. Управителят на швейцарското дружество е заявил, че допълнителни плащания са извършени в България чрез местен агент в местна валута, а впоследствие са преведени в Швейцария от този агент. Видно от представената таблица по процесната фактура са извършени четири плащания - на 04.04.2006 г., на 10.04.2006 г., на 13.04.2006 г. и на 08.05.2006 г. на 34 861,50 щ. д. Искането за извършване на новата проверка е направено в хода на съдебното производство пред Варненския административен съд, а отговорът е получен след постановяване на първоинстанционното решение. Представените доказателства са нови, от значение са за решаване на делото и целят установяване на твърденията на ответниците, поради което и с оглед забраната за установяване на факти в касационното производство по чл. 220 АПК, първоинстанционното решение ще следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото освен обсъждане на новопредставените доказателства, следва да се изиска и искането на българската митническа администрация по последната проверка. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 т. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение