Решение № 12551 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Енчева, гражданка на Руска федерация, чрез адв. Св. Арнаудов, срещу решение4555 от 06.07.2023г., постановено по адм. дело 5203/2023 по описа на Административен съд София- град. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на Областна дирекция на МВР - Бургас, в писмено становище чрез упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Владимирова, оспорва касационната жалба по доводи за нейната неоснователност, счита че решението на съда е правилно, поради което следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. Енчева, гражданка на Руската федерация срещу заповед 251з-759 от 14.02.2020г. на Директора на ОД на МВР гр. Бургас, с която на чужденката е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, на основание чл. 39а, ал.1, т. 2, чл. 41, т. 2и чл. 44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на С. Енчева, срещу заповедта и осъдил същата да заплати разноски по делото.За да стигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, макар и с кратки мотиви е счел този недостатък за несъществен, също е приел, че допуснатото нарушение на чл. 35 от АПК не е от категорията на съществените. Въз основа на представените доказателства съдът е приел, че чуждестранната гражданка не е изпълнила задължението си по чл. 34, ал. 1 от ЗЧРБ да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване, т.е. същата е била незаконно пребиваваща на територията на страната, което води до налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. На следващо място е установено, че административния акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ. Представените по делото доказателства, в това число граждански брак между С. Енчева и К. Будаков сключен през 2023 г., договор за наем съдът е приел, че са представени с цел доказване на благоприятни за оспорващия обстоятелства, а по отношение на доказателствата отнасящи се до здравословното състояние на Будаков е прието, че не се установява същото да е влошено до степен същия да не може да се грижи за себе си. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за неправилност на извода на административния съд, по отношение мотивираността на административния акт. Заповедта е мотивирана с фактически и правни основания за нейното издаване, както и че е направена препратка към предложение с УРИ 5382р-778/12.02.2020г. от Началник сектор Миграция при ОДМВР- Бургас, утвърдено от директора на ОДМВР-Бургас. Съобразно константната практика на Върховния административен съд и при съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите за издаването на административния акт могат да се съдържат в друг подготвителен документ, който предхожда или съвпада по време с издаването на административния акт, какъвто се явява настоящия случай. При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че административния съд не е отчел обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. По силата на посочения текст, при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В случая с оспорения административен акт е извършено препращане към предложение с УРИ 5382р-778/12.02.2020г. от Началник сектор Миграция при ОДМВР- Бургас, съдържащо фактите от извършена проверка и изследването на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Макар и в самата заповед да са изложени лаконични мотиви по повод предпоставките на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, всички извършени проверки в административното производство, намерили отражение в изготвеното Предложение, са именно и все във връзка с визираните в горепосочената норма обстоятелства. Освен това съдът е правилно е приел, че е налице липса на данни за принадлежността й към някоя от категориите уязвими лица, за наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване. Водещият аргумент на касатора е, че неправилно от административния съд е приел, че бракът между С. Енчева и съпруга й бил фиктивен, сочи че тези твърдения са били оспорени и са неверни, също се твърди за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да събира гласни доказателства за установяване на обстоятелства свързани с установяване на културни и социални връзки на чужденката с други български граждани. Видно от протокола от проведено заседание на 28.06.2023 г., жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е направил доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, Изрично е вписано, че свидетелите ще бъдат разпитвани за обстоятелства какви са били отношенията между чужденката и първия й съпруг. Съдът с протоколно определение от същата дата е оставил без уважение искането, тъй като е счел, че по преписката са събрани достатъчно писмени доказателства, от които да направи своя мотивиран извод за законосъобразността или не на административния акт. Следователно действително административният съд е отказал събирането на исканите доказателства, но този факт, сам по себе си, не обосновава осъществено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Няма правна норма, която да задължава съда да допуска всяко искано от страните доказателство, а само такива, които са допустими и относими към предмета на спора. Действително, лицето е живяло на територията на България, сключило е граждански брак с български гражданин, който видно от доказателствата по делото, в това число докладна записка на мл. Пи при Областна дирекция на МВР-Шумен, група Миграция е вписано, че от 2016 г. до момента на постановяване на административния акт, В. Енчев няма сведение къде се намира съпругата му. Отделно от това по делото има представени доказателства, за които не е поискано откриване на производство по оспорване на документ, за да се разпитва свидетел за въвеждането им съобразно чл.194, ал.1 ГПК връзка чл.144 АПК, както и производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Всички относими към спора факти и доказателства са обсъдени от АС и мотивите му отговарят на изискванията на 172а, ал.2 АПК. На следващо място настоящият съдебен състав приема за неоснователно твърдението на касационния жалбоподател за неправилен и необоснован извод на съда, отнасящ се до здравословното състояние на К. Бодуков. Правилно административния съд е приел, че от представената медицинска документация не се установява същото да е влошено до степен същият да не може да се грижи за себе си. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито органът няма. В случая доказването на обстоятелството за здравословното състояние на съпруга на чуждата гражданка, не изисква да бъде назначена медицинска експертиза, приложени са достатъчно документи от който правилно административния съд е обосновал извода си, който се споделя от настоящия състав. Противно на изложените бланкетни доводи настоящият състав приема, че липсват пороци свързани с изразената от съда правораздавателна воля. Решението е постановено, след анализ на събраните по делото доказателства в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи, в изпълнение на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. По така изложените мотиви обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно и основателно. В съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 от АПК на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение