Решение № 3733 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2009 г.

Решение № 3733 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гиар" ООД гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 1324/22.07.2009 г. по адм. д. № 612/2009 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - община Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 0341/3.02.2009 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ му е наредено да премахне два броя рекламно-информационни елементи - билборд тип "Пиза", разположен в гр. Варна, в двора на Помощно училище "Братя Миладинови". В обстоятелствената част на заповедта е уточнено, че за поставянето на рекламното пано назначената нарочна комисия при общината не съгласува искането за разполагане на рекламното пано. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. В този аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че режимът за поставяне на рекламни елементи не се регламентира от нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУТ и съответната общинска Наредба, тъй като в случая се касае за поставяне в чужд имот. Нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУТ е императивна досежно изискването на разрешение, регламентирано от съответната общинска Наредба. Цитираната разпоредба обхваща не само обектите, поставени на общински земи по чл. 57, ал. 1 ЗУТ, но и тези поставени в чужди поземлени имоти по реда на чл. 57, ал. 3 ЗУТ. Тя касае всички имоти на територията на общината без оглед принадлежността на правото на собственост. След като в случая няма разрешение на комисията по чл. 31 от Наредбата за рекламна дейност на територията на община Варна, то поставянето е противоправно. Поради това са налице релевантните обстоятелствата за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение