Решение № 2543 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 164/2016 г.

Решение № 2543 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 164/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. С определение № 2133 от 27.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1854/14 г. Административен съд-Бургас е спрял предварителното изпълнение на ревизионен акт № 021400398/5.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, с който на Димитър Димчев Мутафов от гр. Камено са определени задължения по ЗДДФЛ, за здравни и осигурителни вноски общо в размер на 43 932,97 лв. Срещу така постановено определение е подадена частна жалба от Ирена Стоянова Андонова в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас. В същата се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на закона, тъй като ДОПК не допуска извършване на обезпечение на задължения на едно лице с налагане на запор или възбрана върху чужди вещи. Моли Върховния административен съд да отмени определението. Ответникът по частната жалба Димитър Димчев Мутафов от гр. Камено чрез своя пълномощник адв. Евтимов взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. С обжалваното определение Административен съд-Бургас е спрял изпълнението на ревизионен акт № 021400398/5.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, с който на Димитър Димчев Мутафов от гр. Камено са определени задължения по ЗДДФЛ, за здравни и осигурителни вноски общо в размер на 43 932,97 лв. Изложени са мотиви, че в изпълнение на решение № 232 от 18.08.2014 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 2274/14 г. публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас е вписал възбрана върху недвижим имот, съставляващ апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник", подробно описан по площ, прилежащи части и прочие, с данъчна стойност 82 703,20 лв., собственост на Димчо Димитров Мутафов и Елена Вангелова Мутафова, като обезпечението надвишава по размер установените с ревизионния акт публични задължения ведно с лихвите. Определението на Административен съд-Бургас е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в частната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в нарушение на разпоредбите на чл. 233, ал. 3, чл. 221, ал. 4 и чл. 213, ал. 1 ДОПК, които допускат принудително изпълнение само върху имущество на задълженото лице, административният съд е приел, че е допустимо обезпечение чрез вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на трети лица. Направените оплаквания са не основателни. Съгласно чл. 157, ал. 1 ДОПК обжалването на ревизионния акт не спира изпълнението, а според ал. 2 изпълнението може да бъде спряно от административния съд, като се прилагат изискванията на чл. 153, ал. 3 - 5 от ДОПК. Нормата на чл. 157, ал. 3 разпорежда, че към искането се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Вида на обезпечителните мерки са регламентирани в чл. 198 ДОПК, като една от тях- ал. 1, т. 1 е налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб. Според чл. 205, ал. 1, изр. 1 ДОПК, налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. От данните по делото е видно, че страна на задълженото лице е било подадено искане за спиране на изпълнението на въпросния ревизионен акт още в хода на административното производство. С решение № 361 от 24.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2274/2014 г. Административен съд - гр. Бургас е отменил решение № 79 от 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП, с което е била оставена без уважение жалбата на Димитър Димчев Мутафов против отказа на публичен изпълнител при ТД на НАП за вписване на възбрана изх. № 94 - 00 - 18582/6.08.2014 г. и е върнал преписката на публичния изпълнител за произнасяне по искането на Димитър Димчев Мутафов. От страна на публичния изпълнител има издадено постановление за налагане на възбрана, но същото не е вписано в Служба по вписванията- гр. Бургас. Основните оплаквания на частния жалбоподател са за допуснато нарушение на материалния закон, като на база на цитираните по-горе разпоредби от ДОПК се гради довод, че кодексът не допуска принудително изпълнение върху чужда вещ, върху каквато вещ е допуснато обезпечение от съда. Настоящата инстанция намира направените оплаквания за неоснователни. Нормите на ДОПК, които уреждат обезпечението на публичните задължения, не поставят никъде изискване вещта, върху която се допуска обезпечение, да е лична собственост на задълженото лице. Аргумент, че обезпечението на изпълнението на публични задължения може да бъде извършено и с имущество на трети лица, може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 2 ДОПК, която придава качеството на страни в производството по принудително изпълнение на третите лица, които отговарят за плащане задължението от длъжника. В случая по аналогия следва да бъдат приложени и правилата на дял VII от общата част на Закона за задълженията и договорите - обезпечения на задълженията, раздел 5 - обезпечение пред съд, които разпоредби допускат ипотеката върху недвижим имот на трето лице като обезпечение на претенцията - чл. 149, ал. 2. По приложеното адм. д. № 2274/2014 г. е налице писмена декларация с нотариална заверка на подписите на собствениците на процесния апартамент, с която дават съгласие да бъде вписана възбрана върху имота за обезпечаване на задълженията на ревизираното лице Димитър Димчев Мутафов, в който смисъл е изпълнено изискването на чл. 181, ал. 2 ЗЗД за форма на учредяване на ипотека върху недвижим имот като вид обезпечение на вземане, давано пред съд. От данните по делото е видно, че данъчната оценка на недвижимия имот е 82 703,20 лв., а размерът на установените публични задължения по ревизионен акт възлиза на 25 508,21 лв. главница и лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт в размер на 18 424,76 лв., или общо 43 9232,97 лв. Следователно, изпълнено е изискването на 157, ал. 3 във вр. с чл. 153, ал. 3 ДОПК допуснатото обезпечение да обезпечава размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Впрочем, оплаквания в тази насока не се правят от частния жалбоподател. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че при спиране на предварителното изпълнение на обжалвания ревизионен акт, Административен съд - гр. Бургас не е допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон. При условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК определението следва да бъде оставено в сила. При извършената при условията на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е пропуснал да изпрати преписката на публичния изпълнител за вписване на издаденото от него постановление изх. № 5468 - 000002/7.09.2015 г. за налагане на възбрана върху недвижимия имот в Служба по вписванията - гр. Бургас съгласно изискванията на чл. 205, ал. 1 ДОПК, в който смисъл следва се допълни определението. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,