Решение № 1431 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2019 г.

Решение № 1431 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ташев Транс" ООД, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Ген. М. Скобелев" № 4, ет. 4, ап. 8 срещу Решение № 1074 от 1.11.2018 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 893/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ташев Транс" ООД срещу Заповед № 18-1204-000782 от 9.05.2018 г. на началника на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "н" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство" – влекач, марка "Скания", модел "Р 440 ЛА", регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от три месеца.

Касационният жалбоподател – "Ташев Транс" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел за доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Не е отчел, че по делото е надлежно доказано даването на ясни и строги инструкции на водача за спазване на пътните забрани по конкретния маршрут и в конкретния участък. Сочи осъществените от дружеството превантивни мерки. Позовава се на показанията на разпитаните свидетели.

Неправилен счита и извода на съда за спазване от органа на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Съдът не е отчел, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсва обосновка за необходимостта от осигуряване на безопасността на движението. Сочи, че наказващият орган не е изяснил при какви обстоятелства процесното моторно превозно средство е предоставено на водача. За него остава неясна причината за прилагане на принудителната мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Х. Петков, Адвокатска колегия, гр. Враца.

Ответникът по касационната жалба - началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 28.04.2018 г. контролните органи установяват, че Г. Георгиев управлява влекач, марка "Скания", модел "Р 440 ЛА", регистрационен [рег. номер на МПС], с допустима маса 18, 600 кг, категория № 3, с прикачено ремарке, марка "Кроне", регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на "Ташев Транс" ООД по Автомагистрала "Хемус" на 39 км като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона – пътен знак В4. За установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 479986. Актът е връчен на нарушителя и той е декларирал, че не е съгласен с твърдяното нарушение, тъй като знакът е бил обърнат.

1. На 9.05.2018 г., със Заповед № 18-1204-000782 от 9.05.2018 г., началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, на основание чл. 171, т. 1, б. "н" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), прилага на "Ташев Транс" ООД принудителна административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство" – влекач, марка "Скания", модел "Р 440 ЛА", регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от три месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя: 1.) Заповед №РД-11-295 от 20.04.2018 г. на члена на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за въвеждане на временна организация на движението по Автомагистрала "Хемус" в участъка от км 34 + 010 до км 39 + 120; 2.) протокол от 21.04.2018 г. за приемане на изпълнената на място вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка за изпълнение на Заповед № РД-11-295; 3.) Заповед № 517 з-51 от 5.01.2018 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София за оправомощаване на длъжностни лица за прилагане на принудителните мерки по чл. 171 ЗДвП като под т. 3 са началниците на групи в сектор "Пътна полиция"; 4.) Заповед № 8121 к-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП, като под № 3 са областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите – началника на автотранспорта в "Ташев Транс" ООД и управителя на дружеството.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, има изискуемата форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. мотиви. За неоснователни съдът приема доводите на жалбоподателя за немотивираност на акта. Мярката е приложена с исканата от закона цел, за да се преустанови нарушението - движението на товарен автомобил над 12 тона в пътен участък с въведена временна забрана за движение на такива моторни превозни средства.

За неоснователни съдът приема доводите на жалбоподателя за необсъждане на необичайни и извънредни обстоятелства, които са наложили навлизането на товарния автомобил в участъка с наложена забрана, тъй като такива не са били вписани от водача в съставения акт. Неоснователни приема и доводите за неустановеност на обстоятелствата във връзка със собствеността и предоставянето на автомобила на водача.

Съдът приема, че оспореният акт е и в съответствие с материалния закон. Въпреки ангажираните от жалбоподателя доказателства – свидетелски показания, за извършени дейности с цел избягване на нарушения като процесното чрез провеждане на обучения и разяснения с работещите във фирмата водачи, липсват годни доказателства за извършени такива действия по отношения на водача, осъществил нарушението. Ако жалбоподателят бе направил обективно възможното да предотврати извършването на конкретното нарушение то не би било извършено.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за спазване от органа на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсвала обосновка на необходимостта от прилагане на принудителната мярка. Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП, видно от разпоредбата, се прилагат с цел осигуряване на безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения. В случая, от доказателствата по делото, е безспорно, че водачът е управлявал собствения на касатора автомобил с максимално допустима маса 18 600 кг в нарушение на въведена временна забрана за движение в процесния участък на автомагистралата. С оглед на това, безспорно, едната от двете кумулативни предпоставки за прилагане на мярката е надлежно доказана – осъществено административно нарушение, установено с акт за установяване на административно нарушение.

От доказателствата по делото – Заповед № РД-11-295 от 20.04.2018 г. на члена на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез която е въведена временната забрана, е видно, че тя е въведена във връзка с изпълнението на обект "Аварийно-възстановителни дейности на виадукт при км 36 + 450 (Коренишки дол) ляво платно на АМ Хемус и обходен маршрут за тежкотоварни ППС с технически допустима маса над 12 тона". Нарушаването на въведената на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата забрана от компетентния орган обективно изисква намеса на контролните органи за преустановяване на нарушението, тъй като именно така те биха осигурили безопасността на движението.

За да е налице опасност за движението по пътищата не е необходимо да се е осъществила реална конфликтна ситуация – пътно-транспортно произшествие. Опасността е налице и тогава, когато движението по пътищата се извършва в нарушение на въведена забрана, защото самата забрана е въведена с цел безопасност на участниците в движението. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението, а безспорно водачът на процесния товарен автомобил е именно такъв, не трябва с поведението си да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Движението на тежкотоварния автомобил, въпреки забраната, в процесния участък създава само по себе си предпоставки за възникване на ситуации, при които е възможно настъпването на сочените последици. С оглед на горното, с факта на установяване на нарушението се осъществява и другата предпоставка за прилагане на мярката – налице е опасност за движението по пътищата, която предполага предприемане на мерки за осигуряване на безопасността.

С оглед на горното доводите на касатора за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка са неоснователни.

Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на извода на съда досежно яснотата във връзка с обстоятелствата, при които е предоставен на водача процесния автомобил. По делото е безспорно, не се оспорва и от касатора, че водачът, осъществил нарушението, е негов служител. Нещо повече – касаторът твърди, че с водача са провеждани обучения и беседи във връзка със спазването на движението по пътищата. С оглед на това очевидно е, че водачът е управлявал процесният автомобил на валидно правно основание. Фактът дали, колко и кога с водача са провеждани мероприятия за обучение и разясняване на правилата за движение е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед, защото не броят и вида на проведените дейности с водача са предпоставка за нейното прилагане, е фактическото осъществяване на нарушението.

Неоснователен е и доводът на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за спазване от органа на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Самият касатор не сочи нарушено от органа административнопроизводствено правило. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което касаторът сочи като нарушено процесуално правило, е изискване към формата на административния акт, а не е производствено правило.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд