Решение № 9265 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2013 г.

Решение № 9265 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по две касационни жалби: 1. на началника на АГКК, представляван от началника на СГКК-Ловеч срещу решение № 7 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 171/2012 г. по описа на Административен съд-Ловеч в частта за отмяна на Заповед № КД-14-25/27.10.2011 г. на изп. Директор на АГКК одобряваща КК и КР на гр. Тетевен по отношение на сграда с идентификатор № 72343.500.1306.1 и преписката е върната на адм. орган за ново произнасяне и 2. на Георги Димитров Влаевски и Иванка Димитрова Попова срещу същото решение, но в частта за отхвърляне на жалбата им срещу същата заповед, но по отношение на ПИ с идентификатор № 72343.500.1307. В първата КЖ се излагат доводи за недопустимост и неправилно на решението, като се иска обезсилване, респ. отмяната му. Във втората КЖ, първоначално подадена като "възражение", по-късно уточнена, се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на първата КЖ, основателност на КЖ на Георги Влаевски и недопустимост на КЖ на Иванка Попова. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира КЖ за допустими, с изключение на предявената от Иванка Попова, която е просрочена. Същата е получила лично съобщението за съдебното решение на 04.02.2013 г. и подаденото по пощата на 19.02.2013 г. "възражение" е след изтичане на срока за обжалване, поради което не подлежи на разглеждане. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед в частта за нанасянето в КК на ПИ с идентификатор 72343.500.1307 е съобразена с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 142/2009 г. на Административен съд-Ловеч, а в частта за нанасянето на сграда с идентификатор № 72343.500.1306.1 заповедта е незаконосъобразна-издадена в несъответствие със съд. решение и извън допустимата грешка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената пред административният съд заповед е издадена в "изпълнение" на влязло в сила съд. решение по адм. дело № 142/2009 г., с което е отменена заповедта за одобряване на КК и КР за землището на гр. Тетевен по отношение на имот с идентификатор № 72343.500.1307. Заповедта е нов административен акт, различен от отменения, затова няма процесуална пречка-СПН за разглеждане на жалбата срещу нея, както неоснователно твърди първия касатор. Заинтересуваните страни, които са собственици на имотите, предмет на заповедта имат право на жалба, като в преценката по същество на законосъобразността й се включва и съответствието й с влязлото в сила съд. решение, защото съгласно чл. 177, ал. 2 АПК противоречивите му актове и действия са нищожни. В случая тази преценка е извършена правилно от административния съд, който обосновава изводите си на неоспореното от страните по надлежния ред заключение на вещо лице. От него се установява съответствие на заповедта със съдебното решение по отношение нанасянето в КК на ПИ с идентификатор № 72343.500.1307 и несъответствие с него по отношение на сграда с идентификатор № 72343.500.1306.1, като отклонението е извън допустимата грешка. Тази сграда е собственост на оспорващите Мария Йонкова и Гриша Кунчев, чиято жалба е основателна, а тази предявена от вторите касатори правилно е счетена за неоснователна и е отхвърлена в тази й част. Посоченото в заповедта правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗУТ е неприложимо в случая, тъй като "изменената" на това основание КК не е влязла в сила защото е била обжалвана и отменена в тази част. "Изпълнението" на влязлото в сила съдебно решение по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР касае такова на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което следва и от систематичното място на нормата. Тя урежда производството по съставяне на акт за непълноти и грешки като основание за изменение на одобрена ККР, какъвто не се подписва при "изпълнение на влязло в сила съдебно решение". Разглежданият случай не в тази хипотеза, а оспорената заповед е издадена с оглед задължението на адм. орган по чл. 173, ал. 2 АПК, указано му и по решението за отмяна на заповедта. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,