Решение № 11688 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2024 г.

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239, т.1,т.3 и т.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. М. И., чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила определение 5210 от 17.05.2023г., постановено по административно дело 4457/2023г. по описа на Върховен административен съд на РБ-второ отделение, с което по частна жалба на И. е оставено в сила определение 119 от 31.01.2023г., постановено по адм.д.2/2023г. по описа на Административен съд-Габрово /АС-Габрово/. Искателят сочи основанията за отмяна по чл.239, т.1, т.3 и т.4 АПК. Твърди, че определение 5210 от 17.05.2023г., постановено по административно дело 4457/2023г. по описа на ВАС на РБ е в пълно противоречие с постановеното по идентичен спор определение 208 от 09.01.2024г. по адм.д.4949/2023г. по описа на ВАС на РБ-второ отделение. Навежда доводи, че определението, чиято отмяна по извънредния способ се иска е в пълно противоречие с практиката на ВАС, като месеци след постановяването му е постановено определение 208 от 09.01.2024г. по адм.д.4949/2023г. по описа на ВАС на РБ, което е постановено по идентичен спор. Излага съображения, че трябва да се отчетат новооткритите факти и обстоятелства, след отменителното определение 208 от 09.01.2024г. по адм.д.4949/2023г. по описа на ВАС на РБ, което щяло да доведе до уеднаквяване практиката на ВАС. Моли да се приеме, че влязлото в сила определение 5210 от 17.05.2023г., постановено по а.д. 4457/2023г. по описа на ВАС на РБ вече е неправилно и незаконосъобразно и като такова, освен и изначално немотивирано e противоречащо на практиката на ВАС и следва да престане да съществува в правния мир и да бъде отменено както неправилно. Моли да се постанови решение, с което на осн. чл.224, ал.2 АПК делото да се върне за разглеждане в надлежния съд от друг състав, като се посочи от къде да започне новото разглеждане. Не претендира разноски. Ответната страна заместник кмет на община Севлиево, чрез процесуален представител оспорва искането за отмяна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира искането за допустимо като подадено в сроковете по чл.240 АПК. Разгледано по същество искането на И. М. И. е неоснователно. Основанието по чл.239, т.1 от АПК, във визираното от И. М. И. предложение първо, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба са факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Касае се за нови факти, които не са били включени в доказателствения материал по делото, но които не са новосъздадени- в смисъл не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение. В процесния случай посоченото от искателя определение 208 от 09.01.2024г. по адм.д.4949/2023г. по описа на ВАС на РБ-второ отделение е обстоятелство, възникнало след приключване с влязъл в сила акт на а.д. 4457/2023г. по описа на ВАС на РБ ( устни състезания в това частно касационно производство няма), т.е. това обстоятелство не е ново, по см. на т.1 на чл.239 АПК, поради което искането за отмяна на това основание подлежи на отхвърляне. В този случай не се обсъжда дали новото обстоятелство има значение на юридически или доказателствен факт спрямо спорното правоотношение. Заявеното в искането за отмяна правно основание по чл.239, т.3 АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато същото е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая наличието на такива хипотези не се конкретизира от искателя. Същевременно по делото няма данни влязлото в сила определение 5210 от 17.05.2023г., постановено по а.д. 4457/2023г. по описа на ВАС на РБ, чиято отмяна се иска, да е основано на документ, който по надлежния ред е признат за подправен или на отменен акт от категорията на визираните в нормата на чл.239, т.3 АПК. Налага заключение, че основанието за отмяна не е налице. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл.239, т.4 от АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Приложеното към искането за отмяна определение 208 от 09.01.2024г. по адм.д.4949/2023г. по описа на ВАС на РБ, е акт на съд, който не е постановен между същите страни. Липсва субективно тъждество между съдебните производства, по които са постановени визираните от искателя съдебни актове. Горното обосновава извод, че не е налице елемент от фактическия състав на основанието за отмяна по чл.239, т.4 АПК, поради което искането за отмяна и на това основание трябва да се отхвърли като неоснователно. Предвид изхода на спора в настоящото производство и направеното искане от ответника, И. М. И. следва да бъде осъден да заплати на община Севлиево сторените по делото разноски доказани в размер на 1500лв., съобразно договори за правна защита и съдействие от 17.04.2024г. и от 03.10.2024г. с адвокатско дружество Шопов и Янков. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия