Решение № 6607 от 20.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жаба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Г. Бонева, против решение 1530/09.03.2023 г., постановено по адм. дело 2226/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като доводите му следва да се квалифицират като такива за нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че фактическата обстановка по делото е неправилно установена и съответно изводите по приложение на закона също са неправилни. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на административния акт пред административен или съдебен орган не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени вреди. Изтъква се, че по делото не е доказано реално плащане от страна на ищеца на адвокатското възнаграждение, като също така размерът на уговорения адвокатски хонорар е прекомерен. Поради това се моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на иска изцяло. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Карготек България ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Г. Симеонов, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С оспореното решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Карготек България ЕООД сумата от 5 867,49 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отменено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София. В полза на дружеството са присъдени и 50 лева разходи по делото. Настоящото производство е второ по ред касационно , след като с решение 1887/28.02.2022 г., постановено по адм. дело 4204/2021 г. по описа на ВАС е отменено решение 943/17.02.2021 г., постановено по адм. дело 4169/2020 г., по описа на АССГ и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане със задължителни указания. Вследствие на горното, с определение от 18.04.2022 г., АССГ е разделил производството по исковата молба на Карготек България ЕООД, с която са предявени искове против НАП и оставил за разглеждане по първоинстанционното дело частта от исковата молба, с която е предявен иск за обезщетяване на вреди в размер на 7 887,99 лв., представляващи заплатено възнаграждение за данъчна консултация и изготвяне на жалба пред директора на ТД на НАП София против ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София, както и заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред АССГ при съдебно обжалване на Решение ПО-151/18.12.2018 г. на директора на ТД на НАП София. С посоченото решение е оставена без уважение жалбата на дружеството против ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София. С определение 6118/03.08.2022 г. АССГ е прекратил производството по делото, но това определение е частично отменено с определение 10150/10.11.2022 г., постановено по адм. дело 9909/2022 г. по описа на ВАС в частта му, с която е оставена без разглеждане и е върната исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Карготек България ЕООД против НАП за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5867,49 лева, представляващи заплатено възнаграждение за данъчна консултация и изготвяне на жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С180022-023-0004212 от 03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София. Съответно, само в тази си част искът е бил предмет на разглеждане по адм. дело 2226/2022 г. по описа на АССГ и само по отношение на него е постановено оспореното пред настоящия състав на ВАС съдебно решение 1530/09.03.2023 г. Пред първоинстанционния съд е установено, че след развило се ревизионно производство против Карготек България ЕООД и такова по чл. 121 ДОПК, е издадено ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София, с което на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в СИТИ БАНК ЕВРОПА за сумата от 229 919,27 лева. Посоченото ПНПОМ е обжалвано по административен ред пред териториалния директор на ТД на НАП-София, но жалбата е оставена без уважение с Решение ПО-151/18.12.2018г. на директора на ТД на НАП София. Последното решение е обжалвано пред АССГ и отменено с решение 2956/02.05.2019 г., постановено по адм. дело 472/2019 г. С това решение НАП е осъдена да заплати и сторените от дружеството разноски пред съда в размер на 1550 лева. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП в пълния предявен размер на иска от 5867,49 лева. Прието е, че искът е насочен против надлежен ответник, но в българското законодателство липсва процесуален ред, по който страната може да търси сторените от нея в административното производство разноски, поради и което единствената възможност е по реда на исковото производство по чл. 1, ал, 1 ЗОДОВ. По отношение на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд е счел, че е налице отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт - Решение ПО-151/18.12.2018г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставено без уважение обжалването по административен ред от страна на Карготек България ЕООД на ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София, е отменено със съдебно решение на АССГ. По отношение на настъпилите имуществени вреди съдът е приел, че същите са доказани в пълния им предявен размер от 5 867,49 лева, представляващи левовата равностойност на 3000 евро, заплатени за изготвената жалба за оспорването на ПНПОМ по административен ред. Посочено е, че Карготек България ЕООД е дъщерно дружество на Делойт Оу Финландия, като последният сключил договор с Делойт България ЕООД за съдействие при изготвянето на жалбата по административен ред против ПНПОМ. Делойт България ЕООД е издало фактура 0000019261/31.05.2019 г. на Делойт Оу за извършеното съдействие при обжалване на ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София, а преди това Делойт Оу издало на Карготек България ЕООД фактура F101-71733 от 24.04.2019 г., придружена с подробна разбивка на извършените услуги. Поради това, административният съд приел, че имуществото на Карготек България ЕООД е намаляло с 3000 евро, заплатени по повод обжалването по административен ред на ПНПОМ. За доказана е приета и третата предпоставка на закона, а именно: причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената вреда, изразяваща се в заплатеното възнаграждение за изготвяне на жалба в хода на административното обжалване на ПНПОМ. Съдът е счел, че по делото не е била задължителна адвокатската защита, но предвид значителните имуществени интереси, засегнати с акта, то съвсем нормално е било за дружеството да потърси компетентна помощ. Съответно, именно поради издаването на незаконосъобразното ПНПОМ, Карготек България ЕООД се е наложило да ангажира адвокатска защита, което доказва причинно-следствената връзка по иска. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционният съд, че искът на Карготек България ЕООД против Национална агенция за приходите за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 5 867,49 лева, представляващи левовата равностойност на 3000 евро. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд надлежно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на което е стигнал до правилен извод, че искът, предявен от Карготек България ЕООД против Национална агенция за приходите е основателен. Това, което не се споделя, както се посочи по-горе, е размерът, с които следва да се репарира понесената вреда. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт - ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София, които вреди представляват заплатен адвокатски хонорар при оспорването на акта пред административния орган. Неоснователни са възраженията на НАП, че обезщетение не се дължи поради това, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на административния акт пред административен или съдебен орган, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени вреди, както и че по делото реално не е доказано реално плащане от страна на ищеца на адвокатското възнаграждение. Тези твърдения се основават найвече на факта, че Карготек България ЕООД е дъщерно дружество на Делойт Оу Финландия, като последният е бил ангажиран с обжалването на ПНПОМ, но поради това, че не разполага с експертни знания в областта на българското данъчно право, финландското дружество е ангажирало Делойт България ЕООД за изготвяне на жалбата. Касае се за нормален ход за осъществяване на качествена защита при оспорване на акта. Всеки правен субект има право на адвокатска защита, като щом първоначално наетото дружество няма познания в дадената област, то напълно нормално е да се потърси друг адвокат/дружество, което да има нужните знания и опит. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, свързано с размера на уговорения и заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира същия за прекомерен. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в административното производство, а и не само, действително са имуществена вреда за лицето, на което е бил издаден незаконосъобразния акт. Но когато ответникът възрази, че изплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на развилото се производство, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали ищецът е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на конкретния правен случай, станал причина за ангажиране на адвокатската помощ. Следователно, ако уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение в подобни случай, то изплатеното в повече няма за причина незаконосъобразния акт и не е необходима последица от него. Тоест, то следва да остане в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Когато в исковото производство съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в съответния етап от оспорването на административния акт, той не упражнява правомощието си по чл. 78,ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Нито това основно положение обаче, нито свободната воля на страните може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски. Отговорността на държавата е за вреди и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тази отговорност, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Разпоредбата на чл.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента, в който е осъществена защитата пред административния орган, предвижда десетки пъти по-ниски възнаграждения от претендираното. Освен това, при съдебното обжалване на Решение ПО-151/18.12.2018г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против ПНПОМ С180022-023-0004212/03.12.2018 г. на главен публичен изпълнител Събиране при ТД на НАП София, при постановяване на решение 2956/02.05.2019 г. по адм. дело 472/2019 г., съдебният състав на АССГ се е съобразил с възражението за прекомерност на процесуалния представител на НАП относно заплатения от Карготек България ЕООД размер на адвокатското възнаграждение. Поради това, в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско представителство в размер на 1500 лева, както и заплатената държавна такса в размер на 50 лева. Следователно, не може да се приеме, че в административното производство пред държавния орган адвокатското възнаграждение може и следва да е в пъти по голямо, отколкото същото, дължимо в съдебното производство по оспорване на същия акт. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде частично отменено, като в полза на ищеца бъде присъдено обезщетение в размер на 1500 лева, а за останалата част от сумата искът следва да бъде отхвърлен. С обжалваното решение АССГ е осъдил НАП да заплати на Карготек България ЕООД разноски в размер на 50 лева, представляващи заплатената държавна такса, поради и което, и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в тази си част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на Национална агенция за приходите се дължат разноски, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. С оглед фактическата и правна сложност по делото, настоящият състав определя, че дължимото възнаграждение следва да е в размер от общо 200 лева за двете съдебни инстанции. С оглед материалния интерес по делото, и частичната основателност на касационната жалба, то в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 148,87 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,