Решение № 1441 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2012 г.
ВАСIV отделение30.01.2013 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 633 от 13.08.2012 г. на Административен съд София област - шести състав, постановено по административно дело № 111/2012 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1441 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие" чрез процесуален представител - юрисконсулт Павлина Георгиева (непосочен адрес), против решение № 633 от 13.08.2012 г. по адм. дело № 111/2012 г. на Административен съд София - област. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което да бъде оставено в сила Уведомително писмо за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.2.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. с изх. № 01-6500/20338 от 01.4.2011 г. като законосъобразно и правилно в частта, в която е отказано плащане по схемата за поддържане на производство на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производство, както и като такова, издадено при спазване на административно производствените правила. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез друг надлежно упълномощен процесуален представител - ю. к. Петрова, касаторът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иван Любомиров Борисов от с. Мало Малово, община Драгоман, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок и от надлежна страна по делото. Посочени са основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Правилен и обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно, след обективна преценка на доказателствата по делото е прието от съда, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 36 от АПК, което обуславя незаконосъобразността на акта му. Жалбоподателят не е бил уведомен за започването на административното производство, не му е дадена възможност да участва в него, като в резултат не е изяснена фактическата обстановка. Установено е по делото, че приетата от административния орган фактическа обстановка не отговаря на реалната. Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват, че всички животни, заявени от земеделския стопанин се отглеждат в регистрирани от него животновъдни обекти и е налице основание за оторизиране на пълната сума на субсидията. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 633 от 13.08.2012 г. по административно дело № 111/2012 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София област - шести състав, ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 01-6500/20338 от 1.04.2011 г. за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., издадено от административния директор на ОД на ДФ "Земеделие" - София област за изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и потвърдено от министъра на земеделието и храните с писмо № 1913 от 2.05.2011 г. в частта му, с която е отказано подпомагане чрез оторизирана субсидия по одобрена схема за национални доплащания и специфично подпомагане за глава животно за кампания 2010 г., като незаконосъобразно. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. София да заплати в полза на жалбоподателя Иван Любомиров Борисов направените разноски общо в размер на 1010 лв., представляващи държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за един адвокат. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган и в надлежната писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място е посочил, че административният орган дори формално да установи нередност следва да уведоми заявителя за нея и да провери твърденията му във връзка с нередността и в този смисъл, ако е бил действал съгласно правилата на АПК, издателят на акта би установил, че в случая всички заявени животни в подаденото общо заявление - 123 крави, реално се отглеждат в регистрирани от жалбоподателя животновъдни обекти. Съдът е приел, че липсва ясно нормативно основание, на което е отказано извършването на плащането за тези животни, и нещо повече - такова нормативно основание липсва - жалбоподателят е изградил съобразно законовите изисквания нов животновъден обект, който отговаря на всички стандарти и е регистриран, в този обект отглежда част от заявените си животни и в тази връзка с издаването на административния акт се нарушават разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Освен това съдът е приел, че нито от административния акт, нито от административната преписка не става ясно как, къде и от кого са извършени проверките, установили разлика в наличните животни и тези, за които следва да бъде предоставено финансиране. На последно място съдът е посочил, че административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Предвид този изход на делото, съдът е присъдил в полза на жалбоподателя направените разноски, като е отбелязал, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя, поради което не може служебно да изследва този въпрос. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на съдебен контрол от Административен съд София - област (АССО) е Уведомително писмо с изх. № 01-6500/20338 от м. 04.2011 г., издадено от Административен директор на ОД на ДФЗ - София област, за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., в частта му, с която по схема НДКМ2 като общ размер на оторизираната субсидия е посочено "0" лева, тоест е отказано плащане по подадено на 20.04.2010 г. Заявление за подпомагане за 2010 г. С определение № 6087 от 2.05.2012 г. по адм. дело № 5410/2012 г. тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение е приел, че жалбата на Иван Любомиров Борисов не е недопустима и е върнал делото на АССО за продължаване на съдопроизводството. В процесното уведомително писмо са посочени и фактически и правни основания, като от съответните колони, отразяващи съдържанието на таблицата следва да се имат предвид не всички, а само тези разпоредби, които се отнасят за процесната заявена за подпомагане Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелствани райони, обвързана с производството (НДКМ2). В подаденото Заявление за подпомагане за 2010 г. кандидатът Иван Любомиров Борисов е заявил 123 броя млечни крави, тоест не кандидатства нито с крави с бозаещи телета, нито с овце-майки или кози-майки. Проблемът в случая е, че всички тези заявени животни с ушни марки са налице, само че се намират в две различни животновъдни ферми. Правилно съдът е посочил в решението си, че от данните в административната преписка не става ясно как, къде и от кого са извършени проверките, установили разлика в наличните животни и тези, за които следва да бъде предоставено финансиране. Тоест установени са налични 31 броя животни, което е основание за отказ за подпомагане за съответната година, защото се подпомагат само тези млекопреработватели, които отглеждат най-малко 90 % от млечните крави в срок до 30 ноември на годината на кандидатстване (чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г.). Останалите 92 броя животни обаче също са налични, тоест не липсват, а са преместени по надлежния ред в нова, регистрирана също по надлежния ред животновъдна ферма. Действително жалбоподателят не е уведомил административния орган за тези свои действия, които са извършени след подаване на заявлението, но и административният орган не е предприел действия за изясняване на всички относими за случая факти и обстоятелства. Още повече, че ако проверката за животните се извършва не на място, а по регистрите на ИСАК, която включва данни от СИРЖО (Система за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на НВМС), новата ферма е регистрирана в тях. С тези коригиращи и допълващи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за присъдените разноски, които са направени точно в посочения от съда размер и са поискани своевременно, а и в касационната жалба няма направено такова оплакване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 10, ал. 2