Решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013 г.

Решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй", чрез Ивайло Стефанов Найденов срещу Решение № 5711 от 29.08.2013 г. по адм. дело № 8325/2012 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства и неправилен краен извод за законосъобразност на оспорения РА. Излагат се доводи за нищожност на РА, до който извод не е достигнал първоинстанционния съд. Иска се отмяната на решението със законните последици. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Шинев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Настоящото производство е второ касационно производство. Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 1000925 от 14.10.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, с който са определени допълнителни данъчни задължения в размер на 66 383,30 лева за 2005 г. по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2005 г. по ЗДДС (отм.) в размер на 92 358,94 лева, ведно с лихвите за забава в размер на 106 607,72 лева. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй" срещу цитирания РА и жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 11514 лева. Видно от данните по делото, първоначално със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 692 от 21.04.2006 г., издадена от Валентин Георгиев Николов - началник отдел "ДОК" при ТД на НАП гр. Враца, е възложено извършването на ревизия на Ивайло Стефанов Найденов, която обхваща и установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 1.05.2005 г. до 31.03.2006 г.; установяване на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. Издаден е Ревизионен акт /РА/ № 1108 от 12.10.2006 г. от орган по приходите в ТД на НАП гр. Враца, с който е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за сумата от 27708 лева ведно с начислените лихви за забава, както и за данъчен период м. 05.2005 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Дакар 2003" ЕООД, "Инвеста Кар" ЕООД, "Промо" ЕООД. С Решение № 657 от 7.12.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е обявен за нищожен РА № 1108 от 12.10.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Враца. В изпълнение на Решение № 657 от 7.12.2006 г., е издадена ЗВР № 806349 от 31.12.2008 г. за възлагане на ревизия на Ивайло Стефанов Найденов с ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй", която обхваща и процесните периоди по ЗДДС - м. 05.2005 г. и ДОД за 2005 г. Ревизията приключва с РА № 2000901905 от 25.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. София, с който е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 72227,73 лева и са начислени лихви за забава, както и е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2005 г. по фактурите, издадени от "Дакар 2003" ЕООД, "Промо" ЕООД и "Инвеста Кар" ЕООД. С РА са определени и други задължения, които не касаят предмета на настоящото производство. С Решение № 1778 от 17.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП е отменен РА № 2000901905 от 25.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта на установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. и по ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01-31.12.2005 г. и преписката е върната на органа, издал ЗВР, за извършване на нова ревизия от друг ревизиращ екип за провеждане на ревизионно производство съобразно указанията, дадени с решението. Издадена е ЗВР № 1000925 от 8.02.2010 г. с обхват на ревизията - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. Ревизионното производство е приключило с РА № 1000925 от 14.10.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, който е бил предмет на оспорване пред АССГ. В жалбата до съда както при първото, така и при второто разглеждане на делото касаторът изтъква доводи за нищожност на РА поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, включително относно връчване на издаваните ЗВР. Настоящата касационна инстанция констатира, че ревизионното производство спрямо касатора е образувано със ЗВР № 692 от 21.04.2006 г., издадена от Валентин Георгиев Николов - началник отдел "ДОК" при ТД на НАП гр. Враца, с която е възложено извършването на ревизия на Ивайло Стефанов Найденов, която обхваща и установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 1.05.2005 г. до 31.03.2006 г.; установяване на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. От данните по делото не се установява тази първа ЗВР да е била връчена на ревизираното лице /по делото се съдържат няколко заверени копия на същата, върху които липсва отбелязване на дата на връчването й на ревизирания субект, както и имената на лицето, на което е връчена/. На лицето е връчена последваща ЗВР № 1108 от 21.07.2006 г., с която се изменя първоначално издадената ЗВР № 692 от 21.04.2006 г. Установява се, че впоследствие ЗВР № 806349 от 31.10.2008 г. / издадена във връзка с Решение № 657 от 7.12.2006 г. на дирекция "ОУИ" Велико Търново/ е връчена лично на Ивайло Найденов на 15.12.2008 г. В обжалваното решение са обсъждани пространно развитите от жалбоподателя доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизията, изразяващо се в невръчване на ЗВР № 1000925 от 8.02.2010 г., като АССГ е обосновал извод, че така посочената ЗВР е надлежно връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, за което по делото са приобщени надлежни писмени доказателства. Като се съобразят горните факти, следва да бъдат обсъдени приложимите в ДОПК разпоредби относно започването на ревизионното производство. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането на ревизия. В чл. 113, ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната ЗВР. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК предписва връчването на ЗВР на ревизираното лице. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство, горецитираната норма на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, имаща императивен характер, изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й до знанието на лицето достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата на ревизията, срока на ревизията. Невръчването на първата ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. В този смисъл ЗВР страда от особено съществени пороци, представляващи нарушение на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, задължаващи органа по приходите да осъществи връчване на ЗВР. Съобразно тези разпоредби невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство, представлява съществено нарушение, което обуславя извода за нищожност на РА, с който ревизията е приключила. Без значение за този краен извод е факта, че на лицето е връчена последваща ЗВР, след като същата няма самостоятелно значение, а е пряко обвързана с първоначалната ЗВР, която изменя и това означава, че изменението на първоначалната ЗВР с последваща ЗВР може да произведе последици, само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия, което в процесния случай не е такова. Касационната инстанция констатира, че по делото липсват конкретни писмени данни органите по приходите да са предприели надлежни действия по реда на чл. 29 от ДОПК, респ. по чл. 32 от ДОПК да връчат на ревизираното лице Ивайло Найденов с ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй" горецитираната ЗВР № 692 от 21.04.2006 г. лично или чрез представител по някой от способите, предвидени в ДОПК. С оглед на това са нарушени основните принципи на ревизионното производство, прогласени в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК - принципите на обективност и на служебното начало, като се касае за особено съществен порок, който засяга началото на ревизията. При невръчването на ревизираното лице на първата ЗВР следва да се приеме, че е налице незавършен акт на администрацията - на практика ревизията по смисъла на закона въобще не е започнала, което обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да бъде саниран. В този смисъл Решение № 2380 от 4.03.2008 г. по адм. дело № 10871/2007 г. по описа на Върховен административен съд. Следователно, касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да се отмени, като оспореният РА № 1000925 от 14.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. София бъде прогласен за нищожен. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 и чл. 223 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение