Решение № 13229 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 68/2020 г.

Решение № 13229 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 68/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Брайкова, против решение № 231 от 04.11.2019 г., постановено по адм. дело № 349/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което по жалба на Б. Барутчиева е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. № 02-200-6500/4949 от 12.07.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в размер на 0 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 20.11.0716/07132 от 18.05.2016 г. на Б. Барутчиева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и потвърждаване на оспореното в производството Уведомително писмо като законосъобразно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и в условията на евентуалност при отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответникът – Б. Барутчиева, оспорва касационната жалба по подробни съображения, развити в писмени бележки, изготвени от процесуалния й представител адвокат Д. Орманов и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. № 02-200-6500/4949 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Биологично пчеларство" на Б. Барутчиева. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Б. Барутчиева е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 409935 и за кампания 2016 г. е подала заявление за плащане до ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 20.11.0716/07132 от 18.05.2016 г., с което е заявила искането си за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" за 260 пчелни семейства, като в заявлението е вписан код на мярката БПП 6, който според Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11) от ПРСР 2014- 2020 (Наредба № 4/2015 г.) съответства на "Биологично пчеларство в преход". Съдът е установил, че оспореното пред него Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4949 от 12.07.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е второ по ред, след като с решение № 74/08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 365/2018 г., по описа на Административен съд – Сливен е отменено предходното Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4949 от 12.11.2018 г. по същото заявление и делото е върнато като административна преписка на административния орган за ново произнасяне с указания. В оспореното Уведомителното писмо изх. № 02-220-6500/4949 от 12.07.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена след извършването на задължителни административни и/или проверки на място, съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателката заявление. Конкретните мотиви за определяне на нулевия размер на субсидията - отказ за финансово подпомагане изцяло, са посочени в табличен вид на стр. 3 от Уведомителното писмо - колони от 1 до 7 на таблицата, като поясненията към тези колони, съставляват основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. Като санкции и редукции на субсидията в колона 7 "Неспазване на базовите изисквания" е посочена сумата от 17 797, 78 лв. Съдът е посочил също така, че таблицата е последвана от възпроизвеждане на различни разпоредби от Наредба № 4/25.02.2013 г., както и от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР, от Наредба № 1/07.02.2013 г. и Регламент (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. В акта се съдържа и позоваване на т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката, съгласно който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент № 889/2007 г. не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие. Останалите реквизити на акта са идентични с предходния акт, отменен с цитираното съдебно решение. В процесното уведомително писмо е посочено, че 2016 г. е втора година от последно поетия ангажимент по тава направление. В хода на делото пред административния съд не се твърди и не е установено да са извършвани проверки на място на земеделския производител, относно спазването на базисните изисквания по Наредба № 4/2015 г. При тези фактически данни, съдът е приел от правна страна, че жалбата е основателна, тъй като оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следва, че императивното изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В настоящия случай, административният орган – заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане, с данните в колона 4 и колона 7 от таблицата на стр. 3 от Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4949 от 12.07.2019 г. Тези данни касаят неустановени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базовите изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. "b" "Направление биологично пчеларство" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. Поясненията към тези колони, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, могат да представляват мотиви за постановяване на отказа, но в разглеждания случай същите не са обосновани нито фактически, нито правно. Това е така, тъй като в Методиката не са дефинирани базовите изисквания, на които следва да отговаря заявените за подпомагане по тази мярка пчелини. Базовите изисквания за установени в приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., като неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. В таблиците към акта не се съдържа посочване кои базови изисквания не са спазени. Новият административен акт сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие", като решаващият съд е отбелязал, че различието с първото произнасяне е в това, че в отделна таблица е посочено неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, като за определените базови изисквания няма данни, а и твърдения да не са изпълнени. Съдът е посочил, че не съставлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и бланкетното посочване, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г., съгласно която изплащането за финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на минималните периоди на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1. Съдът е посочил, че нормите на чл. 36 и чл. 37 от Регламента в случая са неотносими, тъй като касаят съответно растения и растителни продукти и земеделската земя във връзка с биологично животновъдство. Нормата на чл. 38 от Регламента е относима към биологичното пчеларство, но в нея липсва конкретика относно периода на преход като задължителен или като посочен като период от време. Уточнението от процесуалния представител на административния орган, че става дума за неизпълнение на изискванията на чл. 38, § 3 от Регламента предвиждащ 12 месеца, е отхвърлено от съда, с мотиви, че нормата има друго съдържание, а именно касае това, че пчелните продукти могат да бъдат продавани като биологични само при изпълнение на разпоредбите на Регламента и спазването им в течение най-малко на една година. Съдът е извел извод, че цитираните в акта разпоредби не съдържат нормиран период, който следва да се счита задължителен за прехода към биологично пчеларство. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е постановено в противоречие с изискванията за формата на акта и го е отменил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно Методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от тази Методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) "Базови изисквания" е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези изисквания са следните: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м. от съседни пчелини и на повече от 100 м. от републиканската пътна мрежа. Посочените данни от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания (съобразно наименованията на колони 4 и 7), но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Що се касае до посоченото, че "2016 година е втора година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление", същото не може да бъде прието за годни мотиви, тъй като липсва позоваване на чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.); , но приложима за периода на кампания 2016 г. или на друга норма, касаеща посоченото фактическо основание. Следва да се посочи като допълнително съображение, че с влязло в сила на 10.12.2019 г. решение № 8834/2019 г. на ВАС, е отменен чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г. регламентиращ, че плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 38, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г., действащ към момента на издаване на оспорения акт. Следователно са налице основанията на чл. 142, ал. 2 от АПК за съобразяване на отмяната му при висящото съдебно производство. Решаващият съд е направил подробен анализ на липсата на годни мотиви от гледна точна на посочване на фактическо и правно основание за издаване на акта, като същите следва да бъдат споделени, съответно правилно е приел незаконосъобразност на акта. Необходимо е да се добави, че в първото отменително съдебно решение, съдът е изложил и мотиви относно противоречие на първия акт за отказ за финансиране и с материалния закон. При повторното произнасяне, с процесния в настоящото производство акт, административният орган не е съобразил мотивите на съда относно приложението на материалния закон, като отново се е позовал на разпоредби от Наредба № 4/2015 г. както и на Методиката. Посоченото би поставило под въпрос валидността на оспореното уведомително писмо, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, но тъй като в него са включени и други правни основания за отказ, които не са били предмет на проверка при първото произнасяне на съда, правилно първоинстанционният съд само е отменил обжалвания акт, а не е прогласил неговата нищожност. По липсата на съответствие на новите посочени в акт правни основания, с установени фактически такива, по-горе бяха изложени мотивите на съда и доводите за тяхното възприемане от касационната инстанция. Посоченото съставлява и порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл изводите на първоинстанционният съд за неспазване на изискванията за форма на акта и неговото мотивиране са обосновани и съобразени с нормите на закона. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна Б. Барутчиева, своевременно заявена, които възлизат на 1065 лева, действително заплатена сума за един адвокат за адвокатско възнаграждение, за касационното производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие от 01.10.2020 г., видно от който сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат. В списъка на разноските се претендира и сумата за разноски в първоинстанционното производство, но в тази част претенцията е неоснователна, тъй като разноски за първата инстанция са присъдени от Административен съд - Сливен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,