Решение № 2201 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15302/2018 г.

Решение № 2201 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15302/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 6556/9.11.2018 г. по адм. дело № 8942/2018 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е отменено издаденото от този орган решение № 569/22.02.2018 г. в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут по молбата на Т. Йълдъръм, [гражданство], и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което жалбата на Т. Йълдъръм да се отхвърли. Ответникът Т. Йълдъръм е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като не са налице нормативните предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № У-540300-183/21.04.2017 г. до Държавната агенция за бежанците Т. Йълдъръм, [гражданство], [етнос] по народност, поискал да му бъде предоставена закрила. По молбата е проведено ускорено производство. С решение № Уп-2/09.06.2017 г. на интервюиращия орган при Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Т. Йълдъръм. Административният акт е отменен с решение № 669/19.10.2017 г. по адм. дело № 827/2017 г. по описа на Административния съд- Хасково и преписката е изпратена на председателя на Държавната агенция за бежанците за произнасяне. На проведените интервюта Т. Йълдъръм разказал, че е напуснал Турция, тъй като бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и три месеца по обвинение, че е член на Кюрдската работническа партия (PKK). Заради присъдата се укривал няколко години. През април 2017 г. напуснал Турция и преминал на територията на България. С решение № 569/22.02.2018 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Т. Йълдъръм. Административният съд приел, че решението е законосъобразно в частта за постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По преписката било установено, че Йълдъръм не е бил преследван в Турция поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. На проведените интервюта той заявил, че никога не е бил член на Кюрдската работническа партия, а само бил набеден за неин член. Административният съд преценил като незаконосъобразен отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците да предостави на чужденеца хуманитарен статут. Съгласно чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Изтъкнатите от Т. Йълдъръм факти за задържането му през октомври 1999 г. в арест, където бил изтезаван, за престоя му в Затвора "Умрание" в Истанбул до февруари 2000 г., и осъждането му пред 2006 година на лишаване от свобода за политическо престъпление обосновавали необходимост от закрила. Видно от приложеното решение № 2006/287 по дело № 1999/112 на 12-ти наказателен съд за тежки престъпления-Истанбул, Йълдъръм бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и три месеца за членство в незаконната Кюрдска работническа партия, както и на лишаване от определени политически и граждански права. Съдът се позовал и на данните за положението на кюрдите в държавата по произход, изложени в справка № МД-27/10.01.2018 г. на дирекция "Международна дейност", както и на решение № 156/12.12.2017 г. по н. ч. д. № 733/2017 г. по описа на Окръжния съд-Хасково, с което поисканата от турската прокуратура екстрадиция на Т. Йълдъръм била отказана с мотиви, че престъплението, за което е поискана екстрадицията на чужденеца е политическо и че осъждането му е само за членство в такава организация, което не покривало признаците на деянията, посочени в Европейската конвенция за борба с тероризма. Според изложените от първоинстанционния съд мотиви, тези факти обосновавали предположение, че Т. Йълдъръм може да бъде подложен на унизително отношение или наказание поради престъплението, за което е осъден, още повече като се отчете нивото на спазване на човешките права в държавата по произход. Поради това административният съд отменил решение № 569/22.02.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут по молбата на Т. Йълдъръм и върнал преписката на органа за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при точно приложение на материалния закон. Административният съд е направил правилна преценка, че установените по делото обстоятелства сочат на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на закрила на чужденеца чрез хуманитарен статут. Не може да се сподели оплакването на касационния жалбоподател, че административният съд е допуснал нарушение, като е включил в преценката си решение № 156/12.12.2017 г. по н. ч. д. № 733/2017 г. по описа на Окръжния съд- Хасково. Историята на кандидата за статут, изнесена на проведените с него интервюта, се потвърждава от материалите по н. ч. д. № 733/2017 г. по описа на Окръжния съд-Хасково, образувано по повод искането на Прокуратурата на Република Турция за екстрадицията на Т. Йълдъръм. Данните сочат, че по отношение на чужденеца съществува реална опасност от тежко посегателство. При завръщането му в Турция свободата му ще бъде отнета, тъй като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, което Окръжният съд-Хасково е оценил като политическо по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Европейската конвенция за екстрадиция. При отказ за предоставяне на статут чужденецът може да бъде върнат обратно в държавата по произход, което на практика води до игнориране на последиците на влязлото в сила решение № 156/12.12.2017 г., с което екстрадицията е отказана. Административният съд е подкрепил преценката си за незаконосъобразност на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на статут с информацията за кюрдите в Турция и актуалната обстановка в Турция. Пред касационната инстанция е представена нова справка №МД-302/14.05.2019 г. на дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците, сведенията, в която потвърждават правилността на крайния извод на първоинстанционния съд, че кандидатът се нуждае от търсената закрила. Според записаното в справката ".... в средата на 2015 г. враждебните действия с PKK се възобновяват. Правителството използва широкото определение за тероризъм в турското право за преследване на депутати на прокюрдската партия Демократична партия на народите и на поддръжници" за членство и подпомагане на PKK... Кюрдската общност в Турция е една от най-дискриминираните..... През месец юли 2015 г. правителството забранява кюрдските демонстрации и ограничава достъпа до съответните уебсайтове.... Въпреки че PKK и свързаните с нея групировки са отговорни за редица брутални нападения в Истанбул и на други места, турската военна офанзива в югоизточната част е съпроводена с широко разпространени нарушения на правата на човека, включително доклади за изтезания и извънсъдебни убийства... Това е съпътствано от паралелен процес на репресии срещу кюрдското гражданско общество, който е особено целенасочен в резултат на неуспешния опит за преврат през 2016 г. и последвалата държавна чистка. " При отсъствието на соченото касационно основание за отмяна решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд