Решение № 3045 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2017 г.

Решение № 3045 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрисконсулт С. С., против решение № 256/4.11.2016 г., постановено по адм. д. № 208/2016 г. на Административен съд - С. З. в частта му, с която е осъдена да заплати на С. Д. Д. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Следствения арест гр. С. Загора, в периода 19.07.2011 г. - 6.10.2011 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 9.05.2016 г, до окончателното плащане на сумата. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Посочва се, че Добрев не е доказал основателността на иска си. При постановяване на решението административният съд не е отчел кратката продължителност на ищеца в ареста. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция, евентуално, намаляване размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - С. Д. Д., чрез адв. С. Ч., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът правилно е приел искът за присъждане на обезщетение за основателен и доказан. Правилно е прието, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата. Евентуално, може да се прецени възможно намаляване на заявеното по размер обезщетение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. З., е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. (ГДИН), да заплати на С. Д. Д. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Следствения арест гр. С. Загора, в периода 19.07.2011 г. - 6.10.2011 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 9.05.2016 г, до окончателното плащане на сумата. В останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана до пълния претендиран размер от 6000 лева. Съдът е приел в мотивите на решението, че с оглед практиката на ЕСПЧ и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, искът се явява частично доказан по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ в килията, в която е пребивавал Добрев, по отношение на липсата на възможност за удовлетворяване на естествените му нужди и постоянен достъп до течаща вода, както и по отношение на неосигуряване на престой на открито и естествено проветрение на спалните помещения. Предвид установените условия в ареста през процесния период, ищецът е претърпял неприятни изживявания, които се квалифицират като нечовешко и унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Административен съд - С. З. е сезиран с искова молба от С. Д. Д. срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, заради нанесени неимуществени вреди от нейни служители в Следствен арест - гр. С. Загора. Основание за претенцията са твърденията на Добрев за липсата на светлина в килията, достъп на чист въздух и проветрение, липсата на тоалетна и течаща вода в килията, както и възможности за почистване. Отделно от посоченото, ищецът изложил и твърдения, че не му било осигурено достатъчно време за престой на открито, като времето за тоалет и разходка било общо около час, а свижданията, на каквито имал право, били незаконосъобразно намалени на 10 минути и все в присъствие на полицай. Поради тези обстоятелства Добрев претърпял неимуществени вреди - влошаване на зрението, психически и емоционален дискомфорт, унижаване на човешкото му достойнство. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът С. Д. Д. е настанен на 8.07.2011 г. в Следствения арест - С. З., където пребивавал до 10.10.2011 г. От страна на ГДИН по делото са представени писма и справки, от които е видно, че през исковия период Следственият арест - С. З. е разполагал с 16 бр. килии и капацитет от 49 легла. Във връзка с исковия период от справката става ясно, че за м. юли 2011 г. средната населеност на ареста е била 49 човека, за м. август 53 човека, за м. септември 50 човека. Осветлението се е осъществявало от естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите към арестния коридор, както и от изкуствено осветление от тела тип "луна", 12 W инсталация. По време на цялото задържане Добрев е бил настанен в килия № 13, която е с площ 9,60 кв. м., като по време на престоя му в ареста са били настанявани от 2 до 3 лица. По отношение на ползването на тоалетна от задържаните е посочено, че същото става по график и при поискване, а по отношение на престоят на открито се е прилагал установен режим - осигурявал се ежедневно в обособено помещение, специално оборудвано и обезопасено, осигуряващо достъп на свеж въздух и естествена светлина. Посочено е и че е имало случай, в които задържаните лица са отказвали престой на открито. При тези доказателства, изводът на съда, че условията в Следствения арест - С. З. по време на престоя на ищеца, са в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, е необоснован. От показанията на свидетеля не може да се направи извод, че на арестантите в Следствения арест - С. З. през процесния период е било отказвано ползване на тоалетна и те са били принудени да ползват за своите нужди кофи. От посоченото в справката става ясно, че задържаните се извеждат до тоалетна при поискване - обстоятелство. С. Х. сам е заявил, че е пребивавал два пъти в Следствения арест - С. З., като тези пребивавания не са съвпаднали с престоя на Добрев. Следователно, показанията на свидетеля не могат да се приемат за достоверни и актуални към момента на престоя на Добрев в Следствения арест - С. З.. Във връзка с горното, следва да се посочи, че ищецът не е доказал недостатъчната жилищна площ в килиите. Доказателства и данните за исковия период са представени от ответника и от тях е видно, че Добрев е бил настанен в килия № 13, която е с площ 9,60 кв. м., като по време на престоя му в ареста са били настанявани от 2 до 3 лица. Няма данни по делото в коя част от исковия период пребиваващите са били двама и кога трима, за да се направи категоричен извод за пренаселеност на помещението. В заключение следва да се посочи, че изживяванията на Добрев не са протекли през продължителен период от време. Дори и да е имал неприятни изживявания по време на престоя си в Следствения арест - С. З., периодът от два месеца и половина не е продължителен, за да се приеме, че е имало натрупване от неприятни изживявания, които да са причинили твърдените неимуществени вреди. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН е основателна и следва да бъде уважена. Данните по делото и събраните доказателства не установяват, че през процесния период от време условията в Следствения арест - С. З. са били в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията. Решението в осъдителната му част следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен за сумата от 900 лв., ведно със законната лихва. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН е основателно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и поради това, че ГДИН е била представлявана в съдебно заседание пред АС С. З., но пред касационната инстанция има представени касационна жалба и писмен отговор без явяване в съдебно заседание, то юрисконсултското възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да е в общ размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,