Решение № 10803 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на СИЛА ПЛАСТ ЕООД с ЕИК:203741679 чрез процесуален представител - адвокат П. Георгиева от адвокатска колегия - Сливен срещу Решение 404/20.12.2023 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело 312/2023 г., с което се отхвърля жалба с вх. 1012-19-57 от 22.08.2023 г. против Решение 1012-19-46#5 от 02.08.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП НОИ) Сливен, потвърждаващо Задължителни предписания ЗД-1-19-01373103 от 05.06.2023 г. Касационният жалбоподател счита, че решението на Административен съд Сливен е неправилно - издадено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалните разпоредби и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК жалбоподателят моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Сливен, чрез главен юрисконсулт И. Георгиева в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно, да се остави в сила. Претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 404/20.12.2023 г. постановено по административно дело 312/2023 г., Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на СИЛА ПЛАСТ ЕООД ЕИК:203741679 против Решение 1012-19-46#5 от 02.08.2023 г. издадено от директора на ТП на НОИ Сливен. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Производството по установяване на разходите за държавното обществено осигуряване на СИЛА ПЛАСТ ЕООД за ревизиран период от 16.10.2015 г. до 31.12.2022 г. е започнало със заповед ЗР-5-19-01280548 от 11.01.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ Сливен. Резултатите от възложената проверка са обективирани в Констативен протокол КП-9-19-01361972 от 19.05.2023 г. Въз основа на констатациите на дружеството са издадени Задължителни предписания ЗД-1-19-01373103 от 05.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Сливен на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 1 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Съгласно предписанията дружеството е задължено да заличи осигурителните данни за лицата А. К. В. и Р. К. А., подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Предписанията са били обжалвани по реда на инстанционния контрол по чл. 117 от КСО, като директорът на ТП на НОИ Сливен се е произнесъл с Решение 1012-19-46#5/02.08.2023 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора на ТП на НОИ Сливен е било обжалвано по реда на чл. 118, ал. 1, изр. 2 от КСО пред Административен съд Сливен. Съдът при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспоренoто решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. При така поддържаните от административния съд съображения за законосъобразност на обжалвания административен акт, жалбата на дружеството е била отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Видно от предвиденото в приложимата разпоредба на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Доколкото не може да бъде прието, че трудовото и осигурителното правоотношение са тъждествени, касателно страните, и правата и задълженията, които те поемат помежду си, то за целите на осигурителното право и настоящия правен спор, осигурено лице по смисъла на КСО е само лицето, което осъществява трудова дейност, въз основа на трудово правоотношение. Обратно, за лицето, за което не е доказано със способите и средствата на АПК, че е извършвало трудова дейност, заради която са били подавани и осигурителни данни, не е осигурено лице. При спазване на съдопроизводствените правила за водене на съдебния административен процес, първоинстанционният съд е събрал необходимите, допустимите и относими доказателства по спора, които е подложил на логическа преценка и при формиране на правните си изводи, ги е обсъдил заедно и поотделно. В хода на установяване на действително полаган от Р. А. и А. В. труд, събраните доказателства, включително и приобщените свидетелски показания на изслушаните свидетели, не доказват лицата реално да са осъществявали трудова дейност при дружеството осигурител. Формираната съдебна практика на Върховен административен съд по сходни съдебни казуси приема, че не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникнат и осигурителните права за осигурените лица. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което обстоятелство дружеството не е провело пълно и главно доказване в хода на първоинстанционното съдебно производство. Събраните от НАП писмени доказателства, касаещи стопанската дейност на дружеството, сочат на извод, че за процесния период 01.01.2020 г. 31.12.2022 г. СИЛА ПЛАСТ ЕООД не е извършвало търговска дейност. Като регистрирано по ЗДДС, то е изпълнявало задълженията си по чл. 125, ал. 5 ЗДДС да подава справки-декларации и отчетените регистри по чл. 124, ал. 1 ЗДДС за съответните данъчни периоди, но освен за наем на складово помещение и счетоводни услуги, други услуги не са получавани. Обективните данни от преписката, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават извода, че Р. А. и А. В. не са полагали труд по трудово правоотношение, в какъвто смисъл са и мотивите на съдебното решение, предмет на касационен контрол. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Сливенският административен съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Подаването на данни в регистрите на НАП с цел придобиване на осигурителни права не може да замени изискването за извършване на трудова дейност за да възникне осигуряването за различните социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя, следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение