Решение № 6502 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2015 г.

Решение № 6502 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна срещу решение № 299 от 17.02.2015 г. по адм. д. № 3950/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците Каро Великов, Илина Великова и Георги Великов, чрез адв. Янкова, в писмено възражение ангажират становище за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Ответникът Община Варна не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по жалба на Каро Великов, Илина Великова и Георги Великов заповед № 18-11797/5.09.2014 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание чл. 53, ал. 2, чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК и преписката е върната за ново произнасяне на адм. орган. Решението е мотивирано с допуснати нарушения на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК и неотразяване на конкретните квоти на съсобственост в КР по приложените документи за собственост на жалбоподателите и Община Варна. Решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на служебното начало по чл. 168, ал. 2 АПК във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорената заповед, без да изследва нейната валидност, която преценка е с преюдициално значение. За валидността на процесната заповед съдът следи служебно, съгласно изричната норма на ал. 2, чл. 168 АПК, поради което е следвало да се изиска от ответника представянето на вписаната изрично в оспорената заповед, под подписа "със запетая пред началник на СГКК - Варна" заповед № РД-13-212/24.07.2014 г. Видимо оспорената заповед не е подписана от титуляра на правомощието - началника на СГКК - Варна, поради което правомощията на подписалия заповедта следва да се установят с изискване от съда на вписаната с № и дата заповед под подписа. Тази заповед е описана под № 9 в приложенията към съпроводителното писмо на АГКК, но не се намира в документацията, съдържаща се в административната преписка, а също и в кориците на делото. Мотиви в обжалваното решение в тази насока също липсват. Единственото произнасяне на административния съд по т. 1 на чл. 146 АПК е, че "на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, началникът на СГКК е имал компетентност да издаде оспорената заповед", т.е. липсва установяване на факта на неподписване на заповедта от титуляра. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията, изложени по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение