Решение № 524 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2010 г.

Решение № 524 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив срещу решение № 433 от 22.03.2010 г., постановено по адм. дело № 212 от 2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при неправилно тълкуване на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Цветослав Савков Радушев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно), в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № З-12513 от 18.12.2009 г. на директора на ОДП - МВР - Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на инспектор Цветослав Савков Радушев, категория Г - II степен, разузнавач V степен в група 02 на сектор "Криминална полиция" към Пето РУ на МВР - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив. Съдът, позовавайки се на тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр. дело № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, е приел, че оспорваната заповед е издадена от некомпетентен по степен орган, поради което същата е нищожна. От данните по делото се установява, че административната заповед е издадена за извършено от Радушев нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че служителят през месеците ноември и декември 2008 г. при възложено от началника на Пето РУ на МВР - Пловдив устно нареждане да води книгата за извънреден труд и да изготвя съответните протоколи за отчитане на извънредния труд на служителите, фигуриращи в месечните графици за дежурство при Пето РУ на МВР - Пловдив, с което е допуснал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите на Инструкция рег. № 1331/25.08.2006 г., регламентиращи служебната дейност за реда за разпределяне на работното време в МВР, отчитането му и компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина и е установено от комисия, назначена със заповед рег. № З-11157/18.11.2009 г., във връзка със становище рег. № 5831/05.11.2009 г. на ВНД директор на Специализирана административна дирекция "Инспекторат" - МВР, утвърдено от министъра на вътрешните работи. На основание чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед и на основание чл. 168, ал. 2 от АПК, очертаващ предмета на съдебната проверка, съдът е приел, че заповедта на административния орган е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен по степен орган - директорът на ОДПМВР - Пловдив. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. Съдът правилно се е озовал на тълкувателното решение на ОСГК на ВС, което е задължително за съдилищата. За разлика от гражданското право (чл. 26 и сл. от ЗЗД) нормативната уредба в административното право не очертава разграничението между нищожни и унищожаеми административни актове. От тази гледна точка при административните актове едни и същи пороци могат да доведат или до нищожност, или до унищожаемост, а преценката за степента на допуснато нарушение се прави за всеки конкретен случай. Единствено издаването на административния акт от некомпетентен по степен орган е такъв порок, който винаги обосновава извод за нищожност на акта. В този смисъл е тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай обжалваната заповед е в кръга на материална компетентност на началника на група 02 на сектор на "Криминална полиция" към Пето РУ на МВР - Пловдив. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 228, т. 4 от ЗМВР в редакцията му към датата на издаване на обжалваната заповед, както и от обнародвания в ДВ Класификатор на длъжностите в МВР, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. От него става ясно, че с оглед заеманата от Радушев длъжност и мястото й в Класификатора (поставена е под № 51), компетентният да издаде заповед за дисциплинарно наказание е именно началника на група. При липса на лице, заемащо длъжността "началник на група", компетентни да наложат процесното наказание е началникът на сектор "Криминална полиция" към Пето РУ на МВР - Пловдив или самият началник на районното управление. При това положение правилно първоинстанционният съд е формирал извод, че е нарушена материалната компетентност при издаване на оспорваната заповед и същата е нищожна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,