Решение № 1397 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2017 г.

Решение № 1397 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Б. от гр. С., против решение № 79 от 29.05.2017 г. на Административен съд- С., постановено по адм. дело № 50/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-155/23.01.2017 г. на кмета на община С. за премахване на незаконен строеж: "Масивна ограда", изпълнен в южната част на ПИ с идентификатор 67338.413.499 по кадастралната карта на гр. С. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна кметът на община С. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж е извършен след 2012 г. и представлява масивна ограда в ПИ с идентификатор 67338.412.499 с височина 2,20 м. Оградата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването й се изисква разрешение за строеж без да се одобряват инвестиционни проекти, а становище на инженер-конструктор- чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ. При липсата на разрешение за строеж, правилно оградата е квалифицирана като незаконен строеж- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед времето на извършването й - след 2012 г. и несъответствието с действащ ПУП, процесната ограда не би могла да се квалифицира като търпим строеж по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, както правилно приема и първоинстанционният съд. Констатациите на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не са оборени от оспорващата с представяне на доказателства за законността на строежа в съдебното производство. Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за връчване на акта на оспорващата, както неоснователно се твърди и в касационната жалба. Оспорващата е упражнила надлежно правото си на защита срещу констативния акт и срещу издадената въз основа на него заповед. Дори и да е допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не може да се отрази на крайното административно правно разрешение на компетентния административен орган. Неправилното изписване на идентификатора на процесния имот в констативния протокол и заповедта за премахване на незаконния строеж не представляват съществени нарушения във формата на административния акт, доколкото строежът може да бъде индивидуализиран по приложените скици и да бъде разграничен от останалите обекти в имота. Без правно значение е обстоятелството за собствеността върху имота, в който е изграден строежът, доколкото като адресат на заповедта за премахването им законосъобразно е посочен техният извършител. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци-съответства на материалноправните норми, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,