Решение № 10201 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2012 г.

Решение № 10201 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Архида-94" ЕООД от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. П, Костов, против решение № 435 от 01.11.2011 г. на Великотърновски административен съд /АС/, постановено по адм. д. № 713 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу ревизионен акт /РА/ № 150800839/12.12.2008 г. на ТД на НАП -Плевен, в частта, в която е потвърден с Решение № 114/23.03.2009 г. на директора на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението "ОУИ" - гр. В. Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, без конкретизиране на конкретни касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде обявен за нищожен обжалвания РА или по същество отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция /ОУИ/ гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. М. Иванова, в отговор по касационна жалба излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касацион Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС, дадени с Решение № 10701/18.07.2011 г. по адм. д. № 14926/2010 г., с което е отменено решението на АС гр. В. Търново по адм. д. № 241/2009 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 150800839/12.12.2008 г. на ТД на НАП -Плевен, в частта, в която е потвърден с Решение № 114/23.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. За установено съдът е приел, че ревизията е извършена от надлежен орган определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и е завършила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, предвид мотивите на отменителното решение на ВАС. Останалите доводи на жалбоподателя за нищожност на РА, поради липса на компетентност на териториалната дирекция на НАП не са обсъдени от съда. По същество на спора съдът е приел, че за данъчни периоди по ЗДДС (отм.) месеци 08.2006г, 09.2006 г. и 11.2006 г. и по ЗДДС /обн. ДВ бр. 63/2006 г./ месеци 01.2007 г., 02.2007 г., 03.3007 г. 05.2007 г. и 06.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 60 662,85 лв. по 62 бр. фактури, издадени от ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй", с предмет на доставката - газьол, бензин и промишлено гориво. За установено при извършена насрещна проверка на доставчика, съдът е приел, че са представени фактури за предходни доставки от СД "Интаг-94" - гр. Козлодуй, "Искър партнер" ЕООД - гр. София и "Импулс-Си" ЕООД - гр. Стара Загора. Посочено е, че транспортирането е било извършено от жалбоподателя. От извършени насрещни проверки на предходните доставчици е установено, че същите или не са представили доказателства за придобиване на стоките /горива/ или са посочвали такива, които не са представяли при извършване на проверки документи и обяснения, във връзка с посочените доставки При така установеното, съдът е приел, че законосъобразно от органите по приходите е прието, че по процесните фактури не са доказани реално извършени доставки на горива и транспортна услуга. В хода на съдебното обжалване съдът е приел, че не са ангажирани допълнителни доказателства от жалбоподателя, във връзка с установеното в хода на ревизията, както и счетоводни документи, установяващи заприходяването на горивото като получено в счетоводството на доставчика и съответно - неговото изписване. Не са представени доказателства за транспортирането на стоката, респ. нейното приемане и предаване /протокол или складови разписки/. Предвид факта, че процесните горива представляват родово определена престация, то от жалбоподателя не са ангажирани доказателства във връзка с индивидуализацията и съгласието между страните, респ. предаване на стоката на спедитор или превозвач /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В тази насока съдът е обсъдил заключенията на СИЕ /основна и допълнителни при предходното разглеждане на делото/ и е приел, че от тях се установява, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, като отговорите дали има отразяване на фактурите и дали данъкът е начислен е даден въз основа на събраните по делото ревизионни актове за извършена ревизия на ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй". Вещото лице е направило съпоставка на стоковия поток по данни от обжалвания РА и ревизионните актове на доставчика, като е посочило, че има отчетени доставки от СД "Интаг-94" - гр. Козлодуй, "Искър партнер" ЕООД - гр. София и "Импулс-Си" ЕООД - гр. Стара Загора въз основа да данни от отчетните регистри "дневници за покупки" при доставчика, описани в ревизионните актове. В тази насока от заключението на вещото лице за установено съдът е приел, че от начина на водене на счетоводната отчетност при жалбоподателя не може да се установи по категоричен начин, че същите стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки и към кои клиенти. Само въз основа на тези данни съдът е приел, че направените изводи не могат да се приемат за достоверни, тъй като въз основа само на фактури, без анализ на стоков поток и проследяване на счетоводните записвания не може да се приеме че е налице предходна доставка по смисъла на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.). На следващо място съдът е приел, че от представените ревизионни актове на "Искър партнер" ЕООД, "Импулс-Си" ЕООД и "Жи" ЕООД се установява, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е била представена редовна счетоводна отчетност. Ревизионния акт № 800112/07.05.2008 г. на СД "Интаг-94" обхваща данъчните периоди по ЗДДС след 03.2007г, като не може да бъде отнесен към процесните фактури. От представения РА № 24-00-382/30.08.2007 г. за извършена ревизия на "Импулс-Си" ЕООД за установено съдът е приел, че е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Жи" ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги При така установеното от фактическа страна и липсата на доказателства за наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че не е налице данъчно събитие съгласно чл. 24 от с. з., поради което правото на приспадане на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), съдът е приел за неприложима, тъй като е налице разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). Относно доставките осъществени след 01.01.2007 г., съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 70 от закона, тъй като наличието на облагаема доставка по чл. 6, ал. 1 е основният елемент от правопораждащият фактически състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Досежно фактура № 1000000079/29.02.2007 г., правото на данъчен кредит е отказано частично, до размер на посочения в отчетния регистър по-голям данък, по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Относно доставчика ЕТ "Мария Найденова", за установено съдът е приел, че за данъчен период месец 02.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 490,32 лв. с предмет на доставката - горива. При извършена насрещна проверка от доставчика не са представени изисканите документи, поради което законосъобразно според съда е прието, че липсват реално извършени доставки. Подробно съдът е обсъдил заключението на СИЕ и приетите по делото ревизионни актове № 562/05.06.2006 г. и № 20001165/26-06.2007 г., които не включват в обхвата на ревизиите процесния данъчен период месец 02.2006г, а РА № 800149/2008 г. е за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и е приел, че законосъобразно от органа по приходите е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Относно допълнително начислен ДДС за данъчен период месец 12.2006 г. в размер на 4 563,61 лв. по инвойс фактура № 36/19.12.2006 г. издадена от дружество регистрирано в Република Панама, с предмет на доставката "правни и данъчни консултации", съдът е приел, че е представен договор между страните от който се установява, че услугите се отнасят за съответствие между българско законодателство и това на Република Казахстан. В хода на ревизията е прието, че са налице изискваният на чл. 61 от ЗДДС, поради което са начислили данък върху данъчната основа - левовата равностойност на услугата. Поради липса на конкретни възражения в жалбата съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 61 от ЗДДС (отм.), съгласно който когато регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната и няма обект по смисъла на чл. 20, т. 4 на територията на страната, получателят начислява данък върху данъчната основа на доставката, когато са налице едновременно законовите условия на посочената разпоредба, поради което и след като данъкът по тази фактура не е начислен по реда и в сроковете по чл. 52, ал. 3 и ал. 5, вр. с ал. 2 от ППЗДДС (отм.), законосъобразно от органа по приходите е начислен ДДС в посочения размер. В частта по ЗКПО (отм.) за 2006 г. относно определен допълнително корпоративен данък в резултата на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 600 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.), съдът е приел, че сумата представлява отчетена като разход по сч. сметка 602 "разходи за външни услуги" стойност на фактура, издадена от "Плевенски имоти 2000" ООД - гр. Плевен с предмет на стопанската операция - "хонорар за пазарна оценка на 3 бр. апартаменти". Поради липса на доказателства, че получената услуга е свързана с дейността на дружеството съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат на посоченото основание. Относно начислен данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за същата финансова година в размер на 3 384,68 лв. по изплатено от жалбоподателя възнаграждение в размер на 22 564,50 лв. по договор за консултантски услуги, съдът е приел, че поради липсата на конкретни доводи в тази част на жалбата и предвид предмета на сключения договор, същият попада в хипотезата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО (отм.), регламентираща понятието "технически услуги" за нуждите на облагането с този закон, поради което изплатеното възнаграждение от жалбоподателя на чуждестранното лице е такова по чл. 12, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.). След като не е бил начислен данък при източника съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.), със ставката по чл. 47 от ЗКПО (отм.) от жалбоподателя при изплащането на възнаграждението, то това законосъобразно е извършено от органите по приходите с ревизионния акт. Относно същата финансова година е начислен данък при източника по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО (отм.) в размер на 24,90 лв. във връзка с отчетени от жалбоподателя разходи за гориво за лек автомобил в размер на 248,93 лв. Съдът е приел, че липсват конкретни възражения в жалбата и предвид приетото за установено от фактическа страна досежно размера и характера на разходите, то правилно върху техния размер на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е начислен данък със ставката по чл. 48, ал. 3 от ЗКПО (отм.). Относно определени осигурителни вноски - вноски към фондовете на ДОО, вноски за здравно осигуряване и вноски за ДЗПО-УПФ, начислени във връзка с изплатени от "Архида-94" ЕООД доходи на Ангелина Георгиева Мусинска съдът е приел, че дружеството жалбоподател няма декларирани трудови договори с лицето Анелия Мусинска и Веселка Мусинска, като Анелия Мусинска е била осигурено лице на друго основание. За безспорно съдът е приел, че Анелия Мусинска е извършвала счетоводни услуги на жалбоподателя, поради което има качеството на осигурено лице, което за извършваната дейност при жалбоподателя следва да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, т. е. за положения труд без трудово правоотношение, жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО и разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ, в ред. изм. ДВ бр. 91/2003г, съгласно който за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1 -4 от КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица. Приел е, че жалбоподателят е следвало да начислява и внася осигурителни вноски за Мусинска като лице, работещо без трудово правоотношение, тъй като не са установени предпоставките на чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО, като материалноправна предпоставка за изключване на задължението за осигуряване, както и че е пенсионер и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилни според съдът са изводите на ревизиращите органи и по отношение на определените вноски за здравно осигуряване, които са дължими съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, в ред. на тази разпоредба след доп. ДВ бр. 50/2003 г., които се отнасят за лицата, които нямат качество на самоосигуряващи се лица и работят без трудово правоотношение, независимо дали са осигурени на друго основание. Дължимите вноски за здравно осигуряване са определени законосъобразно по размер. По отношение на останалите задължения, за вноски към фондовете на ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ при служебна проверка съдът е приел, че същите са правилно определени и са дължими. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място са неоснователни доводите в касационната жалба за нищожност на процесния пред първоинстанционния съд РА. Досежно довода за липса на териториална компетентност на ТД гр. Плевен при ЦУ на НАП за извършване на процесната ревизия, настоящият състав счита, че съдът не е изложил конкретни доводи в тази насока, въпреки наличието на това възражение в жалбата пред АС, но това нарушение не е от категорията на съществените. Безспорно установено е, че Ревизията е извършена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 800390/22.04.2008 г., изменена впоследствие със ЗВР № 800400/24.04.2008 г., изменена със ЗВР № 800632/22.07.2008 г., изменен със ЗВР № 800762/02.09.2008 г., изменена със ЗВР № 800839/01.10.2009 г., издадени от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и е завършила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Предвид факта, че първоначалните ЗВР са връчени на касатора на 02.06.2008 г., по реда на чл. 32 от ДОПК, поради ненамиране на представител на декларирания адрес, а промяната на седалището на дружеството е извършено на 19.06.2008 г., то съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е започнал да тече от 02.06.2008 г., когато е връчена ЗВР, поради което и компетентната дирекция съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК към момента на започване на ревизията на 02.06.2008 г. е именно ТД на НАП гр. Плевен. При спазване разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК законосъобразно производството е продължило в компетентната дирекция на НАП, гр. Плевен. Към момента на връчване на ЗВР липсват доказателства в Търговския регистър /ТР/ за вписани промени на седалището и адреса на управление на касатора, поради което са ирелевантни доводите в тази насока в касационната жалба за наличие на ноторно известно обстоятелство на приходната администрация във връзка със затруднения и забавяне на вписвания на промени в ТР. Не се установява това обстоятелство да е били известно на органа по приходите в хода на извършване на ревизията, така както се твърди в касационната жалба, като дори да бъде известно, при липса на надлежни доказателства в тази насока, не са налице и законовите предпоставки за промяна на териториалната компетентност на органа. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на компетентност на лицето издало обжалвания РА, поради участие на издалия го орган по приходите в хода на ревизионното производство. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, липсва нарушение на процедурата визирана в чл. 119, ал. 3 от ДОПК, тъй като посочената разпоредба не визира забрана за орган който е участвал при извършването на ревизията и при изготвяне на РД, да издаде РА. Останалите доводи за нищожност на РА са били предмет на отменителното решение на ВАС и правилно АС е приел, че е задължен да се съобрази с приетото от ВАС досежно наличие на материална компетентност на лицето, възложило извършването на ревизията. По същество на спора, настоящият състав намира, че АС подробно е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и след анализа им правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби. Основните доводи в касационната жалба досежно констатациите по ЗДДС са свързани с обстоятелството, че данъка е внесен по ДДС сметка на доставчика, за периода на доставките по ЗДДС (отм.) и, че на прекия и предходни доставчици са издадени и влезли в сила РА, за същите доставки, поради което се налага извода за недопустимо обогатяване на фиска и нарушение на некомулативността на данъка. Възражението за плащане на данъка по ДДС сметка на доставчика е обсъдено от АС и правилно е прието, че поради липса на реалност на процесните доставки на стоки, са неприложими разпоредбите на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). По делото от касатора не са ангажирани доказателства за предаване на стоката, като не е ангажирана ССЕ в тази насока, която да извърши проверка в счетоводството на доставчика и да установи с оглед счетоводните записвания по съответните счетоводни сметки и първичните счетоводни документи, както и платежните документи, заприходено ли е при доставчика продаденото количество гориво към датите на доставките съответно, налице ли са документи, установяващи извършени транспортни разходи и разходи във връзка със съхранението на стоката. Не се установява и факта на предходност на доставката досежно същото количество гориво, тъй като липсва установен стоков поток. От доставчика ЕТ "Ивайло Найденов-Козлодуй", не са представени необходимите счетоводни документи, установяващи заприходяването на горивото като получено в неговото счетоводство и съответно - неговото изписване. Не са представени доказателства за транспортиране на горивото, респ. неговото приемане и предаване /протокол или складови разписки/. По отношение на доставчика ЕТ "Мария Найденова" е установено от заключението на вещото лице по приетата СИЕ /основно заключение/, че процесната фактура не е включена в дневника за продажби за периода, поради което данъкът по фактурата не е начислен съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). При родово определена престация, каквато е процесната доставка на гориво последната се индивидуализира със съгласието между страните и при предаване чрез стокови разписки или двустранни протоколи, поради което са неоснователни възраженията в тази насока в касационната жалба. Относно довода за двукратно събиране на данъка следва да се има предвид приетото от АС, досежно извода на вещото лице, че при съпоставка на стоковия поток по данни от обжалвания РА и ревизионните актове на доставчика има отчетени доставки от СД "Интаг-94" - гр. Козлодуй, "Искър партнер" ЕООД - гр. София и "Импулс-Си" ЕООД - гр. Стара Загора, които са изведени въз основа да данни от отчетните регистри "дневници за покупки" при доставчика, описани в ревизионните актове. Както правилно е приел АС само въз основа на тези данни направените изводи не могат да се приемат за достоверни, тъй като посочените от прекия доставчик предходни доставки, не могат да се определят като предходни такива по отношение на жалбоподателя, тъй като въз основа само на фактури, без анализ на стоков поток и проследяване на счетоводните записвания не може да се приеме че е налице предходна доставка по смисъла на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.). Такава съпоставка следва да бъде извършена въз основа на първичните счетоводни документи и тяхното отчитане, каквото не е извършвано от експертизите по делото. Видно представения и приет по делото РА издаден на прекия доставчик ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй", констатации в частта на продажбите не са извършени, а само е посочено, че за всеки от ревизираните периоди е установено, че са спазени изискванията на чл. 124 от ЗДДС /отм./, като са заведени задължителните регистри, Дневник за покупки и дневник за продажби. По-нататък констатациите в РА са свързани само с доставките по които дружеството е получател и съответните фактури, документирани с тях. В частта досежно доставките по които дружеството е изпълнител липсват констатации, поради което и предвид приетото за недоказана предходност на доставката, довода в тази насока е неоснователен. На следващо място както правилно е приел АС от приетите по делото ревизионни актове издадени на "Искър партнер" ЕООД - гр. София и на "Импулс-Си" ЕООД "Жи" ЕООД, се установява, че ревизиите са извършени по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е била представена редовна счетоводна отчетност. Ревизионен акт № 800112/07.05.2008 г. издаден на СД "Интаг-94" обхваща данъчните периоди по ЗДДС след 03.2007 г., които са неотносими към процесните фактури. В представения РА № 24-00-382/30.08.2007 г. за извършена ревизия на "Импулс-Си" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Жи" ЕООД с мотива, че по тези фактурни няма реално осъществени доставки. При тези факти и при липса на доказателства за реално предаване на горивото и неговото индивидуализиране, съхраняване преди продажбата, транспортиране и при данни за липса на счетоводна документация при част от проверяваните предходни доставчици, правилно съдът е приел, че не са приложими разпоредбите на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) и не се установява данъка да е двукратно събран поради липса на установена предходност на доставките. По фактури, по които "Нафтекс петрол" ЕООД е доставчик на ЕТ "Ивайло Найденов - Козлодуй", т. е. предходен на "Арлхида-94" ЕООД, правото на приспадане на данъчен кредит на касатора е признато с ревизионния акт, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. В останалата част досежно задължения по ЗДДС и ЗКПО, поради липса на конкретни касационни доводи, настоящият състав намира, че решението е правилно, като постановено в съответствие с установените релевантни факти и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО. В частта по КСО е неоснователен довода в жалбата, че незаконосъобразно от органа по приходите е прието, че е следвало да бъдат начислявани и внасяни задължителни осигурителни вноски на Анелия Мусинска за извършени от нея счетоводни услуги, тъй като същата е извършвала работата чрез личен труд по граждански договор от 21.12.2006 г. доводи за неправилност на решението на АС, в тази насока не са изложени Обвързването на осигуряването с полагането на труд е принцип в системата на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването се осъществява за периода на упражняване на трудова дейност. При работа по граждански договор се прилага общият принцип на чл. 10 от КСО. Осигуряването възниква със започване на трудовата дейност и се прекъсва с прекратяването й. Тъй като гражданските договори са неформални, няма процедура за установяване началото и края на трудовата дейност. По принцип тя съвпада със срока на договора, ако такъв е уговорен. Осигуряването е за периода, за който е извършена работата и това е срокът на договора при спазване горецитираните разпоредби. Тъй като осигурителните вноски се отнасят за периода на договора, през който е упражнявана трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО, респективно периода, който следва да бъде зачетен за осигурителен стаж, то същите се разпределят между осигурителя и осигурения в съотношението за съответната година и са в размера, определен с чл. 6, ал. 3 от КСО, който съответства на периода зачетен за осигурителен стаж. Върху изплатените суми на лицата по граждански договори се дължат и здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. Предвид на изложеното не са констатираха твърдяните от касатора отменителни основания, поради което решението на АС като правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК