Решение № 630 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2009 г.

Решение № 630 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 193 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Постъпила е молба от Х. Б. Г. за допълване на решение № 370 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 1703/09 г. на ВКС I ГО. В нея се излагат доводи че с решението си съдът не се е произнесъл по всички възражения изложени в жалбата му срещу въззивното решение за ползуването на имота, както и по възражението му за правата на наследника М. П. Ответницата по молбата И. Н. А. /М./ оспорва същата. Останалите ответниците не вземат становище. Молбата е допустима. Подадена е в срок и от легитимирано лице. ВКС, след като прецени доводите в молбата, приема за установено следното: С решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 63/05 г. СГС е отменил решение от 11.08.2003 г. по гр. д. № 16439/81 г. на СРС в обжалваната му част. Постановил е ново решение, с което е допуснал да бъде извършена съдебна делба на апартамент № 1 находящ се в ЖК "М." бл. 75 вх. "а" ет. 1 със застроена площ 59.38 кв. м., заедно с прилежащите му мазе № 16 и 0.649 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж между Х. Б. Г., М. Б. И. и М. П. Т., при квоти от по * за първите двама и * ид. ч. за третата. Отхвърлил е иска за делба по отношение на М. Г. Т., З. Х. И., П. Х. Г., Б. Г. П., Г. В. Г., М. В. Г., Г. Д. Т., Иван Д. Т. и Ц. К. Т.. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът за делба е отхвърлен по отношение на И. Н. А. /М./, както и определението от 26.01.2004 г. с което са оставени без уважение молбите на Х. Г. и М. И. по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.). С решение № 370 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 1703/09 г. ВКС I ГО, е оставил без разглеждане касационната жалба на Х. Г. срещу въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с което е оставено в сила определение от 26.01.2004 г. по гр. д. № 16439/81 г. на СРС. Решението в останалата му обжалвана част е оставено в сила. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), страната може да поиска да бъде допълнено постановеното решение ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, т. е. липса на изразена воля относно част от спорното право. В случая с решението си съдът се е произнесъл по искането на касатора и като е оставил без разглеждане като недопустима неговата жалба, е формирал волята си относно спорното право. Тъй като мотивите нямат сила на пресъдено нещо, за допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите. ВКС не е съд по същество на спора, затова не дължи произнасяне по всяко едно от заявените основания за касационно обжалване с отделен диспозитив тогава, когато оставя в сила въззивното решение като цяло. Освен това, в решението на ВКС изрично е посочено, че в частта в която жалбата е оставена без разглеждане, то подлежи на обжалване пред друг 3-членен състав на ВКС. Частна жалба срещу решението не е подадена, а молителят поддържа становището си че молбата е за допълване на постановеното решение. С нея молителят фактически цели да постигне пререшаване на спора чрез повторна проверка на правилността на решението, което е недопустимо. Водим от горното съдът