Решение № 207 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 90/2017 г.

Решение № 207 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 90/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] за отмяна на решение от 21.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 18966/2014 г. на СГС, II А с-в., с което е потвърдено решение № 119-II-129/08.09.2014 г. по гр. д. № 41282/2013 г. на СРС, II г. о., 113 с-в. В молбата на [фирма] се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, основано на постановление на държавен орган (решение на ДКЕВР), което впоследствие е било отменено. Твърди се, че атакуваното с молбата за отмяна решение на въззивния съд е обусловено от подлежащото на предварително изпълнение решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, което впоследствие е било отменено с решение от 28.07.2015 г. по адм. дело № 3947/2015 г. на АС-София град, оставено в сила с решение № 7278/16.06.2016 г. по адм. дело № 12287/2015 г. на ВАС. При условията на евентуалност се поддържа наличието на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния състав за ново разглеждане с присъждане на разноски за производството по чл. 303 и сл. ГПК. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма], в който се поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като молителят релевира доводи за отмяна на въззивното решение, а предмет на отмяната е влязлото в сила решение на първата инстанция. Отделно в отговора се излагат съображения за неоснователност на молбата поради липсата на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочено е, че основание за уважаване на исковите претенции на [фирма] по чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е отмяната на решение № № 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, докато посоченото от молителя решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е неотносимо за спора и не е обусловило решението на съда. С молба от 11.10.2016 г. ответното по молбата дружество претендира разноски за производството по чл. 303 и сл. ГПК съобразно приложения към молбата списък на разноските. В проведеното открито съдебно заседание на 25.10.2017 г. процесуалните представители на страните Ч. Разпределение България" АД и [фирма], поддържат съответно молбата за отмяна и отговора на молбата по изложените в тях съображения. ВКС, ТК, състав на II-ро отд., след като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата за отмяна на [фирма] е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е възражението на [фирма] за недопустимост на молбата с аргумент, че предмет на отмяна следва да бъде първоинстанционното, а не въззивното решение. Независимо, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, именно въззивното решение е влязло в сила (в случая като необжалваемо) и именно то е предмет на производството по чл. 303 и сл. ГПК. Това е така, тъй като съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК въззивният съд решава спора по същество като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. С въззивното решение на СГС по в. гр. д. № 18966/2014 г. е потвърдено първоинстанционното решение на СРС по гр. д. № 41282/2013 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД сумата 15 696.53 лв. - подлежаща на връщане сума, платена като цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа за периода от м. 09.2012 г. - м. 06.2013 г. въз основа на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, отменено като незаконосъобразно от ВАС с решение № 4659/03.04.2013 г. по адм. дело № 13239/2012 г. на петчленен състав. Въззивният съд е обосновал своето решение с конститутивното действие на съдебното решение на административния съд (решение № 4659/03.04.2013 г. по адм. дело № 13239/2012 г. на ВАС), с което е отменен административния акт (решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР), определящо цената за достъп до електроразпределителната мрежа през исковия период. В мотивите към въззивното решение съдът е обсъдил последващото исковия период решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР единствено в контекста на становището на съда за недовършена процедура за определяне на окончателни цени за достъп до електроразпределителната мрежа по време на действието на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Решението на ДКЕВР от 13.03.2014 г. нито е било включено от ищеца в предмета на спора като основание за връщане на даденото по чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, нито е обусловило решаващите изводи на въззивния състав за основателността на исковата претенция, произтичаща от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Нещо повече, въззивният съд е подчертал, че дори решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР "да бъде отменено с влязло в сила решение и да бъдат определени конкретни възнаграждения за достъп през исковия период, това обстоятелство е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като в този случай ще се породи ново основание за заплащане на възнаграждение за достъп, чиято изискуемост ще възникне от постановяване на ново решение на ДКЕВР като вече заплатените възнаграждения за достъп - при отмененото решение на ДКЕВР, подлежат на връщане при отпаднало с обратна сила основание. " Понеже въззивното решение не се основава на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, последващата отмяна на административния акт в случая не обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Решението не може да бъде отменено на поддържаното като евентуално основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като отмяната на решението на ДКЕВР, на което се позовава молителя, не представлява ново обстоятелство, различно от отмяната на постановление на държавен орган по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което е въведено в закона като самостоятелно основание за отмяна. Същевременно по изложените по-горе съображения отмяната на решението на ДКЕВР от решение № Ц-6/13.03.2014 г. не се явява от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 81 във вр с чл. 78, ал. 3 ГПК молителят [фирма] дължи на ответното дружество заплатено възнаграждение за процесуалната защита в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК в размер на 960 лв. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение,