Решение № 6642 от 5.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова, подадена чрез адвокат А. Жеков, против Решение 912/22.06.2021 г., постановено по административно дело 2097/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18-8750/17.09.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответните страни - Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас и К. Кралева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е заповед на Началника на СГКК Бургас, издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, във връзка с 54, ал. 1 ЗКИР и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Бургас, засягащо местонахождението на имотната граница между поземлен имот с идентификатор 07079.705.522 и поземлен имот с идентификатор 07079.705.523. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключенията на вещото лице по двете допуснати съдебно-технически експертизи, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав на Административен съд Бургас е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните възражения. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Обоснован е решаващият извод на съда за това, че процесната заповед изпълва хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при която изменението в кадастъра се извършва при установяване на грешка, каквато действително е налице в случая по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Посредством използваните по делото експертни знания е установено, че с предложения проект за изменение в кадастъра не се променят площите на двата поземлени имота, а се променя конфигурацията им и местоположението на общата им граница, която се поставя в съответствие с действащия подробен устройствен план и с представения от заявителя документ за собственост. От анализа на събраните по делото доказателства се потвърждава формирания от административния орган извод за наличие на невярно отразяване в кадастралната карта на общата граница между ПИ с идентификатор 07079.705.522 и ПИ с идентификатор 07079.705.523, която не съответства на регулационната граница между двата имота, съставляващи УПИ II-522 и УПИ III-523, в кв. 39 по действащия ПУП-ПР на кв. Банево. С оспорената заповед това несъответствие е отстранено, като имотната граница съвпада с регулационната такава, което напълно съответства на изискването на § 5, ал. 1 ДР ЗКИР, съгласно което урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. По този начин установената грешка в кадастралната карта относно границите и очертанията на посочените имоти е отстранена по законоустановения ред. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са изложени мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,