Решение № 12673 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2012 г.

Решение № 12673 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, срещу решение № 807 от 31.05.2012 г., постановено по адм. дело № 210 от 2012 г. на Административния съд - гр. Благоевград. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № Б-15 от 24.02.2012 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 012-02-288-3 от 27.01.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Благоевград, и 2) върнал административната преписка на РУСО - Благоевград за решаване по същество на искането за парично обезщетение за безработица на Абди Мустафа Абди от с. Дебрен със заявление, вх. № 012-02-288 от 4.10.2011 г.

Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административните актове - решение и разпореждане.

Ответникът - Абди Мустафа Абди от с. Дебрен, обл. Благоевград, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд гр. Благоевград е отменил решение № Б-15 от 24.02.2012 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 012-02-288-3 от 27.01.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Благоевград, и е върнал административната преписка на същото РУСО за решаване по същество на искането за отпускане на парично обезщетение за безработица на Абди Мустафа Абди от с. Дебрен със заявление, вх. № 012-02-288 от 4.10.2011 г. С последното, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е отпуснало на Абди месечно парично обезщетение за безработица в размер на 20,92 лева дневно, считано от 2.10.2011 г. до 1.08.2012 г.

Абди е оспорил размера на обезщетението по административен ред и директорът на ТП на НОИ - Благоевград е отхвърлил жалбата му срещу посоченото разпореждане с мотивите, че в случая следвало да се приложи реда на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО относно периода за определяне на дохода за изчисляване на обезщетението, а именно - минималната работна заплата за период, зачетен за стаж по законодателството на друга държава - членка на ЕС. Позовал се е на разпоредбата на чл. 65, § 5, буква а) във връзка с чл. 65, § 2 и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 г.

За да отмени атакуваните административни актове, първоинстанционният съд е приел, че в случая не била налице хипотезата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, която според съда, била приложима само когато в периода, от който се определя средномесечния осигурителен доход, се включва и време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски. Приел е още, че не ставало ясно какъв бил осигурителният доход за всеки от посочените осигурителни периоди, въз основа на които е определен среднодневният осигурителен доход. Извел е извод, че процесните административни актове били издадени в противоречие на правилото на чл. 68, § 1, изр. 1-во от Регламент (ЕИО) № 1408/71.

Тези изводи на Благоевградския административен съд са неправилни, но като краен резултат постановеното от него решение е правилно.

Между страните не се спори, че Абди Абди има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава (Великобритания) на основание на международен договор, по който Република България е страна (чл. 54а, ал. 2, т. 4 КСО). Този международен договор е Договорът между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото Херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 11.05.2005 г.; обн., ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г.) наричан за краткост "договорът за присъединяване", неразделна част от който са Акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и Протокол относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз (ратифицирани със същия закон). Във всичките тях е възприета съществената клауза, че Република България и Румъния стават страни по Договора за създаване на Конституция за Европа и по Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия с измененията и допълненията в него (чл. 1, § 2 от договора за присъединяване), поради което от датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори (чл. 2 от Акта за присъединяване), а освен това България и Румъния се присъединяват към решенията и споразуменията, приети от представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета (чл. 3, § 1 от посочения по-горе протокол).

Спорът по делото е свързан единствено с размера на определеното обезщетение за безработица.

Върховният административен съд споделя доводите в касационната жалба относно неправилното позоваване на отменения регламент. Действително, от 1.05.2010 г. се отменя Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Целта и предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 са аналогични с тези на Регламент № 1408/71.

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка (ДЧ), чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Това означава, че при прилагане на Глава четвърта "а" от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в случаите, когато за преценка на правото (отпускане, възстановяване или възобновяване), изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на ПОБ е необходимо наличието на определен осигурителен стаж:

• периодите, потвърдени от съответната институция на ДЧ като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" или това време се зачита като осигурителен стаж по българско законодателство.

• периодите, потвърдени от съответната институция на ДЧ като периоди на самостоятелна заетост или периоди на неосигурена заетост, както и периодите, посочени като приравнени на осигурителни периоди, се вземат предвид, но само след преценка, дали ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" и дали това време се зачита като осигурителен стаж по българското законодателство.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, КИ на ДЧ, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Това означава, че КИ на ДЧ, чието законодателство обвързва изчисляването на ПОБ с размера на заплатите (осигурителния доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост на нейна територия.

С разпоредбата на чл. 62, § 3 е предвидено изключение от правилото, че за изчисляване на ПОБ се взема предвид само получаваната от лицето заплата за последната му заетост на територията на ДЧ, където се намира КИ, за случаите когато напълно безработно лице следва да получи ПОБ по законодателството на ДЧ по пребиваване. В този случай, институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в ДЧ, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице.

На основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, когато в периода по чл. 54б, ал. 1 КСО, от който се определя среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно доходите по чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО - за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, чл. 9, ал. 3 НОИПОБ).

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (чл. 54б, ал. 1 КСО, чл. 9, ал. 1 НОИПОБ). Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО (чл. 54б, ал. 2 КСО). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по горепосочения ред дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася (чл. 54б, ал. 5 КСО).

По делото е безспорно установено, че безработното лице Абди по време на последната си заетост - 28.03. - 1.10.2011 г., е пребивавало в държава-членка - Великобритания, а към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ - 4.10.2011 г., пребивава в България, за което представя в ТП на НОИ преносим документ U1, в който е отразена осигурената му заетост и доход. Във формуляра е посочена причина за прекратяване на заетостта: "с изтичане на уговорения срок", както и месечно възнаграждение на лицето - 725 британски лири месечно.

Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния, че в настоящия казус хипотезата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, на която се е позовал административният орган, не е приложима. Видно от данните по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания, са били внесени осигурителни вноски, а според относимата редакция на цитираната разпоредба, това правило е приложимо само когато касае времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава без да се дължат и да са били внесени, осигурителни вноски.

В случая при определяне на правото на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и при определяне на периода за изплащане на обезщетението по чл. 54в, ал. 1 от КСО, българският осигурителен стаж трябва да се сумира с английския, съгласно разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В този смисъл в процесния акт правилно е посочен периода, от който следва да се определи размера на дневното ПОБ за Абди, а именно: за времето от 1.04.2010 до 30.09.2011 г. - 18 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването като в него са включени български осигурителен стаж и доход, и осигурителни периоди и доход, придобити по законодателството на Великобритания, но при изложените мотивите в решението на директора на РУСО гр. Благоевград не е ясно как е направено изчисляването на размера на обезщетението. Независимо от това, административният съд правилно е приел, че в случая действително липсват мотиви по отношение на осигурителния доход за всеки от посочените осигурителни периоди, въз основа на които е определен среднодневният осигурителен доход.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е обосновал отмяната на оспорения административен акт с липсата на мотиви от страна на административния орган, как е изчислен размера на обезщетението, и е върнал преписката за ново произнасяне. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, оспореното с касационната жалба решение на Благоевградския административен съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,