Решение № 10937 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2010 г.

Решение № 10937 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Донка Николова Трифонова от гр. Хисар срещу решение № 262 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 1815/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Донка Николова Трифонова срещу решение № 225 от 30.09.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5201224439 от 7.08.2009 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с които са отречени правото на касационната жалбоподателка да получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и правото й на социална пенсия за инвалидност при определените й от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) 26 % трайно намалена работоспособност. За да постанови този резултат Пловдивският административен съд е приел, че "първото условие, за да има право едно лице на някоя от уредените в КСО пенсии за инвалидност е същото да има загубена работоспособност не по-малко от 50 на сто.". Решението е правилно. При 26 % трайно намалена работоспособност лицето може да реализира доходи от трудова дейност. Обстоятелството, че касационната жалбоподателка от години е регистрирана в местното бюро по труда като безработна, е релевантно по въпросите има ли тя право на парично обезщетение за безработица и има ли право на социално подпомагане. Разбира се за правото на парично обезщетение при безработица следва да бъдат налице предпоставките по чл. 54а и сл. КСО, а за правото на социално подпомагане следва да бъдат налице основните изисквания на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане. За правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателката е безработно лице от години, защото според чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. При установената от НЕЛК 26 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателката тя няма право нито на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, нито на социална пенсия за инвалидност. Затова като е отхвърлил жалбата на Донка Николова Трифонова срещу актовете на пенсионните органи Пловдивският административен съд е постановил правилно (законосъобразно и обосновано) съдебно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. В частта за разноските решението е неправилно. Съдът присъжда разноски по делото само при изрично направено искане до приключване на устните състезания по делото. Правото на разноски не е последица на съдебното решение, поради което заявеното от процесуалния представител по пълномощно на директора на РУСО "моля да отхвърлите жалбата със законните последици от това" не е искане за присъждане на разноски. Затова като е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на РУСО, без да било направено изрично искане за присъждане на такова възнаграждение, Пловдивският административен съд е нарушил диспозитивното начало на съдебния процес и в тази му част постановеното от него решение е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,