Решение № 12789 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2009 г.

Решение № 12789 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Панайот Бонев Благоев от гр. Омуртаг срещу заповед № К-2841 от 27.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. В жалбата се излагат съображения за наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - незаконосъобразност на заповедта поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации на дисциплинарно - наказващия орган, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и в писменото становище, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото съдебно производство пред тричленен състав на Върховния административен съд е заповед № К-2841 от 27.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на на Панайот Благоев основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че за периода месец ноември 2008 г. - месец февруари 2009 г., при изпълнението на административните наказания по наказателни постановления с номера 1256/01.08.08 г., 4199/08.08.08 г., 3423/10.09.08 г., 8327/06.10.08 г. и 6048/23.10.08 г., издадени против пет граждански лица - водачи на МПС за извършени от тях нарушения на ЗДП и правилника за неговото прилагане, жалбоподателя Благоев в качеството си на полицейски инспектор от РУ на МВР-Омуртаг, след устна молба от лицата или техни близки за съдействие от негова страна за намаляване по "някакъв начин" на наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС", саморъчно е отбелязал в постановленията, че съответното СУМПС е било иззето на дата, по-ранна от тази на фактическото изземване. Деянието на жалбоподателя правилно е квалифицирано от административно наказващия орган по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР -"използване на служебно положение за облага на трети лица" като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224 от ЗМВР. След преценката за законосъобразност по чл. 168 АПК на оспорената заповед, настоящия състав намира, че същата е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 1 и чл. 246, т. 1 от ЗМВР - да налага със заповед всички наказания по чл. 226 от ЗМВР, вкл. "уволнение" и да прекратява със заповед служебните правоотношения на държавните служители от МВР категория "Г". Към момента на дисциплинарното нарушение и издаване на заповедта, жалбоподателят е изпълнявал своята служба в МВР в категория "Г". Спазена е предписаната от чл. 269 и чл. 246, ал. 1 на ППЗМВР писмена форма и съдържание - изложени са мотиви (в които е инкорпорирно становището на дисциплинарно разследващия орган), обосноваващи разпоредителната част, а с това са представени фактическите и правни основания за издаването й. В административното производство са спазени разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР, Инструкция № 13-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Дисциплинарно разследващият орган спазвайки чл. 230, ал. З от ЗМВР е извършил всички необходими и възможни процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и само с допустимите от закона начини и средства е установил фактическата обстановка във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на предложение вх. № 3125 от 26.02.2009 г. на ОД МВР Търговище, с писмена заповед № К- 1103/06.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство. В заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган - комисия и са изложени основанията за образуването на дисциплинарно производство, данни за извършено дисциплинарно нарушение и данните на извършителя. В процедурата по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, на 17.03.2009 г. жалбоподателя е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. На 26.03.2009 г. е депозирал писмени обяснения във връзка с провежданото дисциплинарно производство. За резултата от разследването дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка № 2937/27.03.2009 г. и същия ден е запознал с нея жалбоподателя, който писмено е заявил, че няма да дава допълнителни обяснения по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. Спазен е срока по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство. В този срок на 31.03.2009 г. дисциплинарно разследващият орган е приключил производството със становище до министъра на вътрешните работи, с изложено основание за реализиране на дисциплинарна отговорност - налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение. В становището е взето отношение, обсъдени и оценени са възраженията на оспорващия, представени от него след запознаването му с обобщената справка на комисията. Със становището дисциплинарното производство е представено на министъра на вътрешните работи, който след запознаване и оценка на доказателствата е наложил предвиденото наказание "уволнение". В протокол № 4185/11.05.2009 г. е отразено, че П. Благоев е запознат от комисията със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата от посочен от него служител. В протокола е отразен и фактът, че към момента на запознаване със заповедта служителят не е представил писмено доказателство за това, че се намира в законоустановен отпуск. Отказа на оспорващия да подпише заповедта и да я получи е отразен в изготвения протокол и по реда на чл. 232, ал. 2 от ЗМВР е удостоверен с подписи и имена на двама служители на МВР. В административното производство са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Нарушението е открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР от момента на предоставяне производството на министъра на вътрешните работи като компетентен орган да наложи наказанието, със становището от 31.03.2009 г. и заповедта е издадена в рамките на законовия двумесечен срок - на 11.05.2009 г. Дисциплинарно разследващият орган е основал всички свои изводи за деянията на жалбоподателя, отразени в мотивите на обобщената справка и становището до министъра на вътрешните работи, само на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Така установената фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин сочи, че жалб. Благоев с деянието си е осъществил вмененото му нарушение. Доказани по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, неговите действия правилно са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Инструкция № 13-1015/04.07.2006 г. се съдържа легалното определение на нарушение на служебната дисциплина - виновно извършено противоправно деяние, обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ. В чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР в дисциплинарно нарушение е възведено използване на служебното положение за за облага на трети лица, за което чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършване на това тежко дисциплинарно нарушение. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определянето на съответстващото му наказание при условията на обвързана компетентност са правилни. При издаването на оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗМВР и ППЗМВР -осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чл. 224, ал. 1 от ЗМВР предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната дисциплина. При съобразяване с тази цел, в рамките на своето задължение по чл. 227, ал. 1, т. 7 министърът на ВР е издал оспорваната заповед, след надлежно установяване в дисциплинарно производство на извършено виновно нарушение. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, при спазване на законоустановената форма и е издадена в съответствие с целта на закона и от компетентен орган, поради което жалбата против нея като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,