Решение № 12941 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2013 г.

Решение № 12941 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светлозар Петров Крумов, в качеството му на управител и представляващ "Крумов 08" ЕООД срещу решение № 1740 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 1302 по описа за 2012 г. на Административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 241105316 от 3.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 295 от 16.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба -директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Иванка Панова. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 241105316 от 3.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 295 от 16.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 31.01.-31.05.2011 г., като с него на дружеството не е признато право на данъчен кредит в общ разме на 23 739.55 лв. и е начислена лихва в размер на 1 732.64 лв. по 9 броя фактури издадени од "Бомар" ЕООД за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2011 г. и в размер на 2 179.87 лв. по фактура № 0 ... 063 от 5.05.2011 г., издадена от "Сити билдинг груп" ООД. Предмет на доставките от първия доставчик са теракот, фаунс, лепило, въглища, керемиди, капациза керемиди, UBS плоскости, черта хартия, воалит, силикатна мазилка, шпакловка и свински опашки. Предмет на доставката от втория доставчик са битомен груд и цимент. Административният орган се е позовал на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за да откаже претендираното право на данъчен кредит. В мотивите на съдебното решение е обсъдена конкретната и правилно установена фактическа обстановка по повод извършеното от ревизиращия орган в административното производство, обсъдени са събраните доказателства в него, като в съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства. Съдът се е произнесъл и по направените възражения в първоинстанционната жалба, които са идентични с тези в касационната жалба. Основният спор при издаване на оспорения ревизионен акт, както и в съдебното производство пред административния съд е бил този относно реалното осъществяване на процесните доставки. Още в хода на ревицията първият пряк доставчик "Бомар" ЕООД не е намерен на декларирания адрес, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Констатирано е, че дружеството не разполага с офис, складово помещение или търговски обект, не е отчитало начислени и заплатени трудови възнаграждения, а от справката не се установява подадени уведомления по чл. 62 от КТ. Липсват данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ. Има данни за нает лек автомобил, но не се констатира за какво е използван. Изследван е и предходен доставчик "Лук-ар" ЕООД, като по отношение на него е установена същата фактическа обстановка. По повод на втория пряк доставчик "Сити билдинг груп" ООД в хода на ревизионното производство се установява същата фактическа обстановка, като при извършена насрещна проверка се констатира, че посоченото като собствено на това дружество складово помещение представлява жилищна сграда. Задълженото дружество е застъпило тезата, че с негов превоз от него и за негова сметка е осъществявано превозването на стоките. При проверка на посочения предходен доставчик "Мова" ООД се констатира, че последният действа като комисионер на "Берро" ЕООД, също не притежава складова база и няма работници. Стойността на фактурата не е платена и не са представени доказателства за превоза на стоката. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установена фактическата страна по спора, като не са събрани други доказателства. Възражението е било насочено към неправилното третиране на пътните листове по повод превоза, за който се твърди, че е реализиран с посочения лек автомобил марка "Мерцедес". Дори да се приеме за доказано транспортирането на стоките, то това не се явява достатъчно за формиране на извод за действително осъществяване на деветте доставки поради липсата на други доказателства като съхраняването им, предаването им, плащането на стойността на десетата фактура, респ. счетоводното третиране на същите. В счетоводствата на двамата преки доставчици не са осъществени проверки, като няма данни и за наличието на работници, работещи при тях. Правилен е изводът, че съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото възниква във връзка с получени стоки/услуги по облагаема доставка и че доказателствената тежест е на ревизираното и задължено лице. Правилно е прието от съда, че не са доказани всички предпоставки по чл. 68 и 69, във връзка с чл. 70 от ЗДДС, а именно основното изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит да е налице действителното осъществяване на доставката. Наличието на счетоводни документи не прави процесните доставки фактически реализирани, който е основният спорен момент по делото. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна са присъдени такива, в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,